– Вече свърши. – Бойл се пресегна, бутна я леко по рамото.
– Така е – съгласи се Брана. – Сега ще пийнеш малко чай и ще си почиваш мирно в леглото.
– Спах достатъчно.
– Съвсем не е достатъчно, но можеш да си пиеш чая до огъня, докато си готова да се върнеш в леглото.
– Аз ще те загърна.
Мийра се намръщи на Фин.
– И сама мога да си преместя задника оттук дотам.
– Хайде сега, нали няма да развалиш със спор такова хубаво извинение? – Реши всичко, като заобиколи масата и я вдигна от стола. – Тежичка си, Мийра Куин.
– О, така ли?
Той се ухили през рамо на Конър, после я занесе до дивана. С едно трепване на пръста накара огъня да се разгори по-силно, после я настани удобно и я зави с едно красиво пъстро одеяло, докато тя го гледаше злобно.
– Мразя някой да се грижи за мен.
– Както и аз, избягвам го като отрова. Точно затова го правя. Заслужаваш леко наказание.
– Давай тогава, накарай ме да се почувствам още по-виновна.
– Няма нужда. – Той седна на облегалката до нея, изгледа я сериозно. Извади от джоба си синия халцедон. – Реших, че може да го искаш.
– О. Как…
– Отскочих набързо до конюшнята да взема сакото ти, това беше в джоба. – Хвана тънката каишка. – Искаш ли го, или не?
– Много.
Той сам го сложи на врата ѝ.
– Внимавай повече с колието, с Конър също.
– Непременно. – Вдигна очи, прикова ги е неговите. – Кълна се. Благодаря ти. Благодаря, Фин.
– Няма защо, а сега да видим дали няма да има и курабийки с чая.
Той стана, хвърли поглед през рамо. Тя държеше кристалите в ръка и нежно ги галеше с пръсти.
Любов, помисли си той. Може да те превърне в глупак или герой. Или и в двете едновременно.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мийра се събуди в леглото на Конър. Сама. Три бели свещи горяха в стъклени полусфери на нощното му шкафче. Някакъв магически целебен ритуал, предположи тя, както и уханието на лавандула от стръкчетата, пъхнати под възглавницата ѝ заедно с кристалите, които бяха предназначени да лекуват и да донесат спокоен сън.
Последното, което си спомняше, връщайки се назад, бе как се е облегнала на дивана на долния етаж, загърната с одеяло от Фин, докато чакаше останалите да дойдат да пийнат чай.
Зачуди се дали изобщо са дошли.
Ядоса се, че е заспала отново като болно дете. Още повече се ядоса, че е сама в леглото.
Когато стана бавно, краката ѝ още бяха малко нестабилни, което добави ново притеснение. Толкова силна се чувстваше, след като изпи бульона, а сега трябваше да си признае, че не е възстановила напълно силите си.
Някой я бе преоблякъл в пижама, което също бе унизително.
Тръгна с леко залитане към банята, погледна се в огледалото над мивката. Е, самата истина бе, че е изглеждала и по-добре, но не беше чак толкова зле.
Намръщи се, когато видя четката си за зъби, кремовете, които използваше, и други тоалетни принадлежности, спретнато подредени в малка кошничка на тесния плот.
Бяха пренесли вещите ѝ тук явно докато е спала. Просто са опаковали всичко, подредили са го тук и дори не са я попитали.
После си спомни защо и въздъхна.
Заслужаваше си го, нямаше за какво да се сърди. Бе изложила себе си и всички останали на риск, бе ги подложила на ужасни тревоги часове наред. Не, нямаше да оспорва решението им, нямаше да се оплаква.
Но определено щеше да потърси Конър.
Отвори полека вратата към стаята на Айона. Ако Бойл и Айона бяха отишли да спят в апартамента на Бойл, както правеха най-често, Конър сигурно беше в тази стая. Макар че трябваше да е в своята, при нея.
Навън дъждът ромолеше и понеже нямаше дори и един лунен лъч, Мийра зачака очите ѝ да свикнат с тъмнината, преди да влезе на пръсти. Чу дишане, приближи се. Канеше се просто да се намъкне в леглото при Конър, пък да видим какво ще каже той.
Тъкмо се наведе над леглото да погледне отблизо, когато явно различи Айона, сгушена в прегръдките на Бойл, с глава върху рамото му.
Мила картинка, помисли си тя, и много интимна. Но преди да се дръпне, Айона прошепна:
– Лошо ли ти е?
– О, не, не, съжалявам. – Също толкова тихо прошепна Мийра. – Извинявай. Събудих се и дойдох да търся Конър. Не исках да те събудя.
– Няма нищо. Той е долу на дивана. Трябва ли ти нещо? Мога да ти направя чай, който ще ти помогне да заспиш.
– Имам чувството, че съм спала поне седмица.
– А някои от нас не са спали спокойно дори и една нощ – измърмори Бойл. – Върви си, Мийра.
– Отивам си. Съжалявам.
Излезе в коридора, чу сърдитото мърморене на Бойл, после тихия смях на Айона, преди да затвори вратата зад гърба си.