Хубаво им беше на тях, помисли си тя, сгушени на топло заедно, докато тя обикаля посред нощ из къщата да търси своя мъж.
Беше стигнала до средата на стълбите, когато го осъзна.
Своя мъж? Кога беше започнала да мисли за Конър като за свой мъж? Беше объркана, това е, просто не беше на себе си заради всички тези магии – тъмни и светли. Изобщо не мислеше, не и трезво, и сигурно трябваше да се върне обратно в леглото.
Да се наспи и да забрави всичко.
Но искаше него, това беше простата истина. Искаше да положи глава на рамото му, както бе направила Айона с Бойл.
Слезе долу.
Беше се завил с одеялото на дивана, който беше прекалено къс за него, така че краката му стърчаха над страничната облегалка, а лицето му бе заровено във възглавницата на другата облегалка.
Единственият начин на човек да му е удобно в тази поза, бе, ако преди това се е напил до забрава. Тя поклати глава, сложи ръце на хълбоците и се зачуди как успява да изглежда толкова дяволски очарователен въпреки всичко.
Бяха се погрижили огънят да тлее в огнището, въглените грееха в червено като туптящо сърце. Светлината играеше по него и добавяше предизвикателство към очарованието.
Но тя имаше да му казва някои неща и той трябваше да я изслуша.
Тръгна напред, вперила очи в лицето му, и се спъна в ботушите, които бе метнал настрани.
Просна се отгоре му с цялата си тежест, при което получи лакът в корема за старанието си. Така че първото, което му каза, беше едно “ох”.
Неговият отговор бе приглушена ругатня, докато се надигаше, след което я стисна за раменете, сякаш се готвеше да я метне на пода. После прошепна:
– Мийра? – И отметна косата от лицето ѝ.
– Спънах се във великанските ти ботуши и паднах върху костеливия ти лакът.
– Може да си разкъсала белия ми дроб. Ела. – Той и премести и успя да седне, докато тя бе полуизлегната в скута му.
Съвсем не по този начин си бе представяла нещата.
– Лошо ли ти е?
Той понечи да вдигне ръка към челото ѝ, за да провери за температура, но тя я перна настрани.
– Защо всички си мислят, че съм зле? Не съм. Събудих се и това е всичко. Събудих се, понеже съм спала почти цял ден и половината нощ.
– Имаше нужда – изтъкна той напълно разумно. – Искаш ли чай?
– Мога и сама да си направя чай, ако съм в настроение за чай, по дяволите.
– Определено си в настроение.
Сълзите заплашваха да си пробият път през яда, а тя не искаше да ги допусне.
– Каза, че си ми простил.
– Така е. Простих ти. Почакай, студено ти е.
Тя отново го перна през ръката, когато понечи да я завие с одеялото.
– Престани, няма ли да престанеш да се суетиш край мен? – Упоритите сълзи продължаваха да напират, шокираха я, засрамваха я и я смайваха. – Просто престани.
Опита се да го отблъсне, да стане и да си тръгне, но той я прегърна и я притисна силно до себе си.
– Само се успокой, Мийра Куин. Стой мирна за момент. Не говори.
Усилията да се освободи, я изтощиха, оставиха я без дъх и на ръба да се разплаче.
– Добре, спокойна съм вече.
– Още не, но след малко. Поеми си дълбоко въздух. Отново. – Нежно я люлееше, после погледна към огъня и пламъците лумнаха.
– Не се грижи за мен, Конър. Ще ме разплачеш.
– Тогава поплачи. Всичко е естествена реакция, Мийра, отговор на онова, което ти беше причинено и което трябваше да се направи, за да го спрем.
– Кога ще свърши?
– Вече не е толкова зле, нали? А на сутринта ще е още по-добре след малко спокойствие и почивка. Имай малко търпение.
– Мразя търпението.
Той се засмя, целуна леко косата ѝ.
– Знам това, но все пак го имаш. Виждал съм те.
Но се налагаше да го търси дълбоко в себе си, помисли си Мийра. За Конър то беше присъщо като цвета на очите му, тембъра на гласа.
– Не мразя твоето търпение – прошепна тя.
– Хубаво, защото трудно бих се отървал от него само за да ти угодя. Кажи ми, събуди ли те нещо, или просто се събуди?
– Събудих се, а теб те нямаше. – Чу сприхавостта в гласа си. И само можеше да се надява, че е част от реакцията на случилото се, иначе сама щеше да се намрази скоро. – Ако си ми простил, защо спиш тук долу с крака, провиснали над облегалката?
– Трябваше ти почивка и спокойствие. – Понеже вече вярваше, че се е укротила, той успя да завърти и двамата, така че се оказаха сгушени в ъгъла на дивана с лице към огъня. – Ти спеше още преди да донесем чая, и изобщо не помръдна, когато те отнесох горе, а Брана ти облече пижамата. Сънят е целебен, скъпа, той лекува тялото и съзнанието ти, дори и духът ти имаше нужда от покой.
– Помислих, че не искаш да си с мен, и тръгнах да те търся, за да се скарам с теб.