– Значи, се радвам, че се спъна в ботушите ми, защото така е много по-добре, отколкото да се караме.
– Съжалявам.
– Няма нужда непрекъснато да се извиняваш. – Погали с пръст кристалите на шията ѝ.
– Фин отиде до конюшнята да ми ги донесе.
– Знам.
– Няма да сваля огърлицата повече.
– Знам.
Доверие, търпение, великодушие. Не, наистина не го заслужаваше, помисли си тя и притисна лице в шията му.
– Аз те нараних.
– Да, вярно е.
– Как можеш да обичаш толкова лесно, Конър? Толкова свободно и лесно. И нямам предвид обичта, която винаги е съществувала между нас двамата или теб и Брана.
– Ами за мен също е нещо ново, така че не знам със сигурност. Мога да го опиша като нещо, което толкова дълго си държал в ръка, че сякаш е станало част от теб. После си го завъртял леко. Нали се сещаш, както когато държиш парче стъкло, после леко сменяш ъгъла и то улавя слънцето и отправя лъч? Можеш да запалиш огън така, само с леко завъртане на стъклото. Нещо подобно е, онова, което вече беше вътре в мен, се завъртя и улови светлината.
– Може да се завърти на другата страна и отново да я изгуби.
– Но защо, след като светлината е толкова прекрасна? Виждаш ли този огън?
– Да, разбира се.
– Нужна му е само малко грижа, разбъркване, още торф, и ще гори цял ден и цяла нощ, и още, и още, ще ти дава светлина и топлина.
– Може да забравиш да го разбъркаш или да ти свърши горивото.
Той се засмя и я целуна по шията.
– Значи, си била небрежна, срамота. Любовта има нужда от грижи, само това казвам. Не е лесно да поддържаш светлината и топлината, но защо би искал някой да стои на тъмно и студено?
– Никой не би го искал, но е лесно да забравиш да се грижиш за нещата.
– Предполагам, че понякога и двамата се грижат поравно, а друг път единият полага повече грижи, докато другият забравя, после местата може да се сменят. – “Всичко е въпрос на баланс, мислеше си той, с малко грижа и усилия в добавка.” – Лесното невинаги е правилно, това е хубаво да се помни от време на време. През целия ни живот, Мийра, не съм те виждал да се задоволяваш с лесния избор. Никога не си се притеснявала да поработиш здраво.
– Когато става дума да вдигна нещо тежко или да чистя и да върша физически труд, не. Но в емоционално отношение е по-различно.
– И в това отношение не бягаш от отговорности. Нямаш достатъчно вяра в силите си. Приятелствата също се нуждаят от грижи, нали? Как успяваш да си толкова добър приятел не само с мен, но и с Брана, Бойл, Фин, а сега и Айона? Да поговорим и за роднините – каза той, преди тя да възрази. – Във всяко семейство има доста грижи. Ти си направила много повече за твоето от мнозина.
– Да, но…
– Мърморенето, което съпровожда грижите, не се брои – заяви той, усетил какво ще каже. – В крайна сметка са важни делата.
Целуна я по челото.
– Вярвай в себе си.
– Това е трудната част.
– Ами, значи, трябва да тренираш. Не си се научила да яздиш кон само като си гледала отстрани и си се чудила дали ще паднеш, нали така?
– Никога през живота си не съм падала от кон.
– Видя ли, точно това искам да кажа.
Беше неин ред да се усмихне.
– Много си хитър, знаеш ли?
– Значи, си късметлийка, че толкова умен мъж е влюбен в теб. С достатъчно търпение, че да ти позволи да тренираш, докато го настигнеш.
– Сърцето ми потръпва всеки път, когато го кажеш призна тя. – Толкова се плаша, когато ми го кажеш, че сърцето ми трепери.
– Значи, трябва да ми кажеш, когато престане да трепери и вместо това пламне. Сега се опитай да заспиш отново.
– Тук ли?
– Тук ни е удобно, нали? Огънят е приятен. Виждаш ли образите в пламъците?
– Виждам пламъци.
– Има цели истории във въглените, в пламъците. Ще ти разкажа една.
Започна да ѝ разказва за един замък на хълма и за смелия рицар на бял кон. За безстрашната кралица воин, която била умела в стрелбата с лък и с меча и която летяла в небето върху златен дракон.
Какво вълшебство, помисли си тя, толкова беше красиво, че тя сякаш видя с очите си картините, които ѝ рисуваше с думи.
И отново се унесе в сън с усмивка на лице и глава, сгушена на рамото му.
Минаха три дни, преди да може да се задържи на краката си по-дълго, отколкото да седи и да спи. Прекара целия първи ден в леглото, на дивана или заета с някакви дребни задачи, които Брана ѝ възлагаше. Но на втория се върна в конюшните и остана там известно време, помагаше за сресването на конете, храненето.
И се извини на колегите си.
На третия вече бе предишната Мийра.
Толкова добре се чувстваше, че дори си пееше, докато ринеше тор.
– Виж се само, достойна конкуренция на Адел.
– Тази жена има страхотен глас. – Мийра спря за малко и се усмихна на Айона, която се облягаше на отворената врата на отделението. – Никога досега не съм разбирала какво имат предвид хората, когато казват, че поне си здрав. Не съм боледувала и ден през живота си. Здравото тяло, както и най-добрата ми приятелка, която е изключително надарена лечителка, се погрижиха за това. Сега, след като полежах малко, се научих да благодаря, задето съм на крака.