– Изглеждаш чудесно.
– И се чувствам така.
Мийра избута количката навън от отделението, а Айона влезе да помете. След като си размениха местата, Мийра погледна първо надясно, после и наляво, за да се увери, че са сами.
– След като вече съм по-добре, ще ми кажеш ли колко зле беше?
– Значи, не си спомняш? Разказа ни всичко доста подробно, след като се посъвзе.
– Не, спомням си. Имам предвид колко зле беше положението, Айона? Колко близо стигнах до края? Не ми беше удобно да питам Брана или Конър досега – добави тя, след като Айона се поколеба. – Но вече съм на крака и питам теб. Да разбера всичко до последния детайл, е част от изцеляването, така мисля.
– Беше много зле. Никога досега не съм се сблъсквала с подобно нещо. И не мисля, че и останалите са се сблъсквали, но знаеха повече от мен. Първите мигове, по думите на Брана, бяха критични. Колкото по-дълбоко си потънала, толкова по-трудно е да бъдеш издърпана, а и по-вероятно… да има някакво мозъчно увреждане.
– Лудост.
– Да, един вид. Загуба на памет, психоза. Брана каза, че е било от огромно значение, че Конър е стигнал до теб толкова бързо.
– Значи, е спасил не само живота, а и разума ми.
– Да. След това, в следващия час или два, също имаше критични моменти. Брана знаеше какво точно да направи или поне се преструваше много убедително, че знае, докато раздаваше заповеди на мен и Конър. Не осъзнавах колко уплашена съм била, докато не свършихме. Тогава само правехме каквото е нужно, и то веднага. Дойде и Фин и присъствието му също помогна. И Бойл. Той седеше и държеше ръката ти по време на целия ритуал. Отне близо час, а ти беше толкова пребледняла и неподвижна. После цветът постепенно започна да се връща по лицето ти.
– Накарах те да плачеш. Не исках да те разплаквам.
– Не, всичко е наред. – Айона избърса сълзите си и двете заедно срязаха връзките на балата прясна слама. – Цветът на лицето ти се върна и Бойл каза, че е усетил пръстите ти да помръдват в ръката му. Едва тогава осъзнах колко уплашена съм била – когато най-лошото според Брана беше отминало.
– Той ме притегли много дълбоко – отбеляза Мийра, докато разпръскваше сламата с вилата. – Това е точка в негова полза.
– Може би, но ние те върнахме обратно и ето че сега разстилаш прясна слама за Спъд. Това е по-голяма точка в наша полза.
Айона винаги намираше нещо хубаво във всяка ситуация, помисли си Мийра. Винаги успяваше. И може би бе дошло време и тя да потърси такова.
– Възнамерявам да запазя предимството ни. Ще потренирам малко с меча си. Нужна ми е практика.
Имаше нужда от практика, мислеше си тя, докато минаваше към следващото отделение в много неща.
Конър също разчистваше, но това за него бе обичайната за края на деня работа. Птиците трябваше да бъдат нахранени и както при конете, помещенията трябваше редовно да се почистват от тор. Според личния му календар бе дошло време за почистване и хигиенизиране на поилките на соколите.
Искаше да работи. Нуждаеше се от физически усилия и рутинна работа през последните ден-два, докато Мийра се съвземаше. Нужно му бе усилие да запази спокойствието си заради нея, да я ободрява и развеселява, докато тя бе слаба и изморена, и толкова далеч от истинската си същност.
На някои жени им харесваше да получават букети или бонбони. Докато при Мийра – не че цветята и шоколадът бяха неуместни – вършеха по-добра работа новините и дребните случки от селото, хорските приказки и истории за работата, за хората, които бяха минали през школата или конюшнята.
Той се стараеше да ѝ ги набавя, вдигаше крака на стола, пийваше бира и я забавляваше с различни истории – някои разкрасяваше, други направо съчиняваше.
А онова, което наистина искаше, бе да намери леговището на Кеван, да предизвика копелето да се покаже на светло. Искаше да призове унищожителен вихър, който да разкъса костите му и да смрази кръвта му.
И жаждата за мъст бе толкова силна, че постоянно пареше в гърлото му.
А знаеше, че не бива, господи, знаеше, че не бива така, докато търкаше усърдно поилките на птиците, а те стояха кацнали наоколо и го гледаха. Но знанието и чувствата бяха различно нещо. Можеше само да се надява, че физическата работа ще потуши тази жажда в него.