– Така ли? – Тя примигна, после вдигна тържествуващо юмрук във въздуха. – Браво на мен.
– Правил съм го и аз – добави той, – сам и с Мийра, когато се срещнахме с роднините си от далечното минало.
– Пътуване в сънищата? – Брана остави чашата си на масата. – О, Конър, ужасно безразсъдно е.
– Времената са такива и ще трябва да действаме много умело.
– Направо гениално – обади се Фин и Конър се ухили признателно, докато Брана се мръщеше.
– Той говори за правенето на заклинание за сън върху шестима ни едновременно.
– Знам. Това е гениалното в идеята му. Той ще трябва да бъде на същото ниво, за да ни атакува, нали? И сами ще изберем времето и мястото.
– Няма да може да обърне това срещу нас – изтъкна Конър, – понеже няма да знае елементите на заклинанието, което ще използваме, както и ние не знаем неговото. Ще се наложи той да дойде при нас и би изгубил много сила, ако трябва да смени бойното поле.
– Чакай малко. – Бойл вдигна ръка, после се почеса по главата. – да не би да обмисляте да се бием с Кеван, докато спим?
– Сънят под заклинанието е много различен от естествения. Не е като да си лежиш в леглото и да похъркваш доволно. Ти сам си го изпитвал донякъде – спомни си Конър. – Когато се озова в съня на Айона и разби мутрата на звяра, помниш ли?
– Така беше, събудих се с кръвта му по юмрука си. Но битка в съня? Приемам всичко, което вие вършите, защото съм бил покрай вас през целия си живот, но това вече прехвърля всички граници.
– Той изобщо няма да го очаква. Наистина ли може да бъде направено?
– Всички шестима наведнъж и без никой извън съня, който да държи кормилото, така да се каже. – Брана зарови и двете си ръце в косата, докато се опитваше да претегли всички плюсове и минуси, да прецени кое ще натежи повече. – Определено не съм правила подобно нещо. Би било по-лесно да пробваме е тримата, да го нападнем така, докато вие тримата останете тук – с Фин на кормилото, за да сме сигурни, че ще ни върне обратно, ако изгубим посоката или нещо се обърка.
– Шестимата заедно – решително заяви Мийра – или никой.
– Мийра, не го казвам, за да ви обидя. Когото и да било от вас. Но говорим за заклинание за сън за шестима наведнъж, при това двама в него без магически сили.
– Май вече не си толкова самоуверена? – полита Фин леко язвително.
– О, върви по дяволите – сопна му се Брана.
– И аз мога да ти кажа същото, скъпа, задето предлагаш ние с Бойл и Мийра да останем тук като послушни кученца, докато вие водите битка.
– Нямах това предвид.
– Така го усетих и аз. – Мийра се обърна към Конър. – Ами ти?
– Шестимата – отсече той без колебание – или никой.
– Или никой – повтори Бойл.
– Да. – Айона кимна и го хвана за ръка. – Ако някой може да измисли как да бъде направено, то това си ти, Брана.
– О, господи, добре, нека да помисля, по дяволите. – Бутна настрани чашата за чай и си сипа уиски – по-щедра доза от тази на Фин.
Изгълта го като вода.
– Винаги съм се възхищавал на издръжливостта ти – отбеляза Фин, когато тя стана и закрачи напред-назад.
– Тихо. Просто замълчи. Шестима наведнъж – повтори тя, докато обикаляше – в името на Мориган, това е лудост. При това двама без никакви сили, освен ума си, юмруците и меча. И един с белега на Кеван. Просто млъкни – сопна се тя на Фин, който изобщо не бе продумал, – това е факт.
– Въоръжени са не само с ум, юмруци и меч и носят много повече от един незаслужен белег. – Конър говореше тихо. – Имат сърца.
– Мислиш ли, че не го знам? Смяташ ли, че не ценя това повече от всичко? – Спря, затвори очи за момент. Въздъхна. – Обръщаш думите ми наопаки, Конър. Трябва сама да стигна до верния път. Няма да е като един от нас да влезе в магическия сън и да вземе със себе си човека до него, онзи, с когото сме били интимни. И дори това носи рискове, както Бойл и Айона Отлично знаят.
– Да, различно е. Това ще бъде съзнателно и преднамерено действие, планирано предварително, сътворено от самите нас. – Конър вдигна ръце, разпери ги с длани нагоре. – И ще използваме всички защити, които можем да вградим в заклинанието. Ще има риск, вярно е, но той така или иначе е неизбежен. На Самхейн, когато границата между световете изтънява, ще бъде идеалният момент.
Той стана, отиде до сестра си, хвана я за ръце.
– Ти би ги оставила тук, ако можеше, както и аз. Искаш го заради любовта и приятелството ни, както и защото това е бреме и дълг, който сме наследили. Ти, аз, Айона. Но не и те.
Целуна нежно ръцете ѝ.
– Но това би било погрешно във всяко отношение. Ние сме един кръг, тримата и трима. Предначертано е било да бъдем шестима, Брана. Вярвам в това.