– Искам и двете, Брана, както и ти. Не можеш да пролееш кръвта му за изгода или за удоволствие.
– Нито пък ти.
– И няма да го направя. Никой от нас няма да го направи. Но ще пролеем кръвта му и ще направим много повече в защита на тримата. В защита на светлината. Ако това ни носи радост, какво от това? Една вещица си остава човек все пак.
– Подкрепям напълно Фин – обади се Бойл. – Айона е моя. Вие всички сте моето семейство, ще защитавам нея, всички вас. Няма да стоя настрани.
– Те казаха каквото си мисля и аз. – Мийра сви рамене. – Значи, е решено. – Тя сложи ръце на коленете си. – Значи, както го разбирам аз, след две седмици ние всички – заедно с конете, соколите и кучетата – ще заспим и ще се върнем няколко столетия назад. Аз ще пея и също като в историята за Вълшебния свирач и плъховете ще подмамя Кеван при нас. Трима от нас се бият, докато трима правят магията, която ще го унищожи. Когато си свършим работата, си тръгваме с поклон, после се събуждаме обратно тук, където със сигурност ще трябва да направим още един поклон, след като сме победили злото. И тогава, предполагам, всичките ще отскочим до бара за по една бира.
– Това описва всичко накратко – съгласи се Конър.
– Ами добре тогава. Предлагам всички да пийнем уиски, понеже до един сме луди за връзване. – Въздъхна дълбоко, взе си курабийка и я захапа. – Но поне един от нас умее да прави вълшебни джинджифилови курабийки.
Развеселен, Конър наля уиски за всички, вдигна чаша и я чукна в тази на Мийра.
– Независимо дали ще се увенчаем с победа, или ще ни сритат задниците, няма други петима на света, с които да искам да водя тази битка. По дяволите всичко останало. Наздраве.
Всички отпиха от чашите си.
Имаха доста работа за вършене. Брана почти не излизаше от ателието си. Ако не бе заровила нос в книга с магии – на Сърха, на баба ѝ или нейната собствена – то беше заета да изпитва нови варианти на отварата или да пише заклинания.
Когато другите му задължения го позволяваха, Конър се присъединяваше към нея, както и Айона или Фин. Мийра се оказа заета да пренася, поднася или готви храната, или да споделя това задължение с Бойл.
И когато успееше, излизаше с някого от останалите навън да се упражняват с мечовете.
Непрекъснато наблюдаваше гората, полята, пътищата за някакъв знак.
– Прекалено спокойно е. – Мийра лесно отблъсна атаката на Конър в един от редките случаи, когато бе успяла да го откъсне от работата му или магията.
– Наблюдава ни и чака.
– Точно това е, нали? Чака. Не съм видяла дори и сянката му вече дни наред. Стои на разстояние. Чака да направим своя ход, понеже знае, че това следва.
Тя атакува, отстъпи, после замахна нагоре с меча и почти го обезоръжи.
– Изобщо не внимаваш – оплака се тя. – Ако тези остриета не бяха омагьосани, можех да ти отрежа ухото.
– Тогава щях да чувам само наполовина гласа ти, което би било жалко.
– Трябва да го нападнем, Конър.
– Имаме план, Мийра. Бъди търпелива.
– Не става дума за търпение, а за стратегия.
– Стратегия, значи? – Завъртя свободната си ръка и завихри малък циклон във въздуха. Когато тя погледна натам, той атакува и опря меча си до гърлото ѝ. – Какво ще кажеш за това?
– Ами, щом предпочиташ да мамиш…
– А Кеван ще играе по правилата, така ли?
– Имаш право. – Тя отстъпи крачка назад. – Искам да кажа, че можем да се престорим, че отстъпваме. – Нанесе удар, премести се, отново атакува. – да го накараме да повярва, че го атакуваме, да го оставим да отбележи точка. Той ще си помисли, че сме направили своя ход, и няма да очаква истинския ни удар.
– Хм. Това е… интересно. Имаш ли нещо предвид?
– Ти си вещерът, нали? Така че ти и себеподобните ти ще трябва да измислите нужния ритуал.
Свали меча си към земята и се замисли върху идеята, която се въртеше в главата ѝ.
– Ами ако го направим някъде наблизо – около къщата, където можем да се оттеглим в безопасност, тъй като отстъплението ще е част от плана? Ще го оставим да си мисли, че ни е разгромил.
– Тежка задача, но разбирам накъде биеш. Хайде, ела.
Хвана я за ръка и я задърпа към ателието, където Брана наливаше бледосиня течност в тъничко шише. Айона стриваше билки в хаванчето.
– Мийра има идея.
Със сключени вежди Брана се бе съсредоточила върху плавното сипване на течността в бутилката.
– Още работя върху последната, която обсъдихме.
– Вече е идеална, Брана. – Айона спря да стрива, докато Брана слагаше кристална тапа на бутилката.
– И колко заклинания за сън си направила досега за шестима души и водачите им?
– Това ще бъде първото за мен. – Айона се усмихна. – Но вече е идеално. Трябваше да видите звездите – каза тя на Конър и Мийра. – Мънички сини звездички летяха нагоре и кръжаха над котлето, когато беше готова.