– Мисля, че е наред. – Брана разтри кръста си. – Добавих аметист, както предложи ти, Конър, и мисля, че вече е правилната отвара. Трябва да отлежи на тъмно поне три дни.
Взе бутилката и я отнесе до един шкаф.
– Да ти направя малко чай – предложи Айона, но Брана поклати глава.
– Не, благодаря. Изпих достатъчно чай през последните дни, че да ми стигне поне за шест месеца. Искам малко вино.
– Значи, ще пийнем вино, докато изслушаш идеята на Мийра. Или още по-добре, не ти ли се готви нещо? – Конър се усмихна чаровно. – Не ти ли липсва любимата ти кухня, скъпа? Идеята е от онези, които чудесно си подхождат с купичка страхотна супа и целия ни кръг заедно.
Мийра го сбута с лакът.
– Мисля, че идеята си я бива и трябва всички да я чуят. Но мога аз да сготвя супата, докато ти си почиваш и пиеш вино.
– Аз ще я приготвя, защото, независимо че брат ми мисли със стомаха си, наистина ми липсва готвенето. Имаме още зеленчуци в градината. – Тя посочи Конър. – Иди да донесеш някакви.
– Какви ти трябват?
– Всякакви и много. Ще импровизирам на момента. И след като прекрасната идея е твоя, Мийра, можеш да я споделиш с мен, докато си пийвам вино. Не виждам причина да чакам останалите. Остави това, Айона. Ще се заемем с него после. Нека да идем в кухнята за малко.
Мийра си каза, че също импровизира на момента. Но докато пристигнат останалите, планът ѝ вече се бе поизбистрил.
– Така – завърши тя, – като действаме, без да залагаме сериозно на победата, ще го накараме да си мисли, че сме направили своя удар, провалили сме се или поне сме объркали всичко. Ще бъдем принудени да се оттеглим в къщата, където сме в безопасност. Ще бягаме панически, нали разбирате? Огорчени от разгрома. Ако ни срита здраво задниците, няма да очаква да предприемем нова атака само след няколко дни.
– Ако действаме половинчато, той може да ни нарани сериозно – изтъкна Бойл. – Защо не атакуваме с всички сили?
– Нужно ни е още време за изпълнението на плана, който съставихме. Работя по заклинанието, което е свързано с нощта, която избрахме – обясни Брана. – Не бих искала да го изпробваме в друга нощ. Трябва да бъде на Самхейн.
– Мийра иска да каже, че като губим битката, имаме по-голям шанс да спечелим после. – Конър тупна здраво рамото на Бойл. – Знам, че загубата, дори да е планирана, се преглъща тежко.
– Ще трябва да е грандиозна. Той няма да се заблуди от нещо половинчато и скалъпено набързо. – Но Фин се усмихна. – А ние можем да сътворим доста бляскав спектакъл. С огън и буря, земетръс и порой. Ще използваме всички стихии срещу него. Няма да е правилно – не и само по себе си, но пък ще бъде гръмко и мощно и ще изглежда потресаващо.
– Да призовем стихиите. – Сега и Брана се усмихна. – О, наистина можем да го направим да изглежда смайващо. Дори да разтърсим земята под краката му. Ще ни е нужен щит, защото имаме съседи наоколо. Полето – склонът зад градината.
– Това е по-далеч, отколкото си мислех – подхвана Мийра. – Ако ще се преструваме на разгромени, ще се наложи дълго да бягаме към безопасното скривалище.
– Няма да отстъпваме – каза Конър. – Поне не и бегом. Ще летим.
– Да летим? – Мийра издиша дълбоко. – Мисля, че ми е нужно още вино, за да преглътна това.
– Ще бъде много символично. – Айона доля вино в чашата ѝ. – Разгромени сме и се налага да полетим към сигурното си убежище. Кога ще го пробваме?
– В момента луната чезне. – Конър погледна към прозореца. – Може да ни е от полза. Бих искал да е още днес, но мисля, че е по-добре да е по-близо до истинската битка. След две нощи? Ако получим някоя и друга лека рана, ще имаме време да се съвземем.
– След две нощи. – Брана отиде да разбърка супата.
Дори и фалшивото нападение и отстъпление се нуждаеха от планиране.
Тримата добавиха нови защити около къщата. Ако Кеван повярваше, че силите им са отслабнали, би могъл да се опита да ги довърши с един последен удар. Не можеха да си позволят и най-малката пролука в защитата.
Мийра мислеше за предстоящото като един вид представление. Макар голяма част да беше по сценарий и тя да бе репетирала ролята си в него десетки пъти, отделни моменти трябваше да бъдат съчинени и изиграни на място.
– Нервна съм – призна тя на Конър. – Повече, отколкото бях в нощта на слънцестоенето.
– Ще се справиш чудесно. Както и всички. Не забравяй, че защитата е най-важната ни цел сега. Атаката е просто приятен бонус.
– Почти е време. – Сякаш за да ги стопли, тя потри ръце. – Той може изобщо да не се появи.