– Не съм ничие куче, Мийра, мери си приказките.
– Не ти ли казах, че тази нощ не е подходяща? – Фин измъкна ножа си от канията и го заоглежда на светлината на чезнещата луна.
– Ако аз кажа “горе”, ти казваш “долу” – отвърна сопнато Брана. – Напук на мен.
– А нима не каза, че трябвало да го направим в нощта на слънцестоенето? Ето ни отново тук месеци по-късно, изпълняваме твоята воля.
– Още се чудя колко искрен си бил в усилията си онази нощ. Ако беше изпълнена волята ми, сега нямаше да си тук, нямаше да си с нас.
– Брана, това е прекалено. – Конър сложи ръка на рамото ѝ. Той идва, каза ѝ мислено, както и на останалите. – Много бързо.
– Прекалено или не, вече няма значение. Сега сме тук.
Брана описа полукръг с ръка, запали свещите. Остави купичката в най-северната точка.
Зад нея Конър леко докосна с пръсти ръката на Мийра.
Тя си пое рязко въздух, подготви се за срещата.
Мъглата се спусна, плътна като завеса, а с нея настана зверски, пронизващ до кости студ. Силен рев я разлюля, затрептя над високата трева.
Още докато измъкваше меча си, Конър я бутна настрани.
Тя усети как нещо прелита край нея, закача ръката ѝ, оставяйки подире си гореща и болезнена следа. Не се налагаше да се преструва на уплашена и объркана. Емоциите я заляха като мощна вълна.
И тогава в главата ѝ прозвуча гласът на Конър: Аз съм с теб. Обичам те.
Тя се извъртя, застана гръб до гръб с Бойл, приготви се за атака или за защита.
Земята потрепери под краката ѝ, когато Фин призова стихията.
– Дано, богиньо и майко, твоята сила нека разтърси и разлюлее земята.
Дори и под защитата на заклинанието, Мийра за малко не политна напред по лице, когато почвата под краката ѝ се надигна.
– Призовавам Асиона и Мананан Маклир – викна Брана. – Върху главата на Кеван нека гневът ви се излее.
Дъждът се изсипа от небето, сякаш някое божество бе обърнало към тях течението на бурна река.
През мъглата и потопа тя забеляза нещо, подобно на лъскави черни ленти, да прелита като множество стрели. И слисано чу как мъглата съска. Увиваше се около крака ѝ като змия. Инстинктивно замахна с меча си, разряза я. Тъмна кръв плисна наоколо.
Огнени топки полетяха и превърнаха на пепел черните стрели по волята на Айона.
– Магията на огъня зова в името на Бриджит, за да изпепели мрака със светлина и пламък.
Тя почувства как Бойл се хвърля напред, завъртя се мигом, за да го защити, и видя как той разсича бодливо пипало от мъглата, което се протягаше към Фин.
Тя се сниши, без да спира да сече и удря с меча, а после се наложи да остане прилепена към земята, която се надигаше под нея.
– Ший, чуй слугата си, чуй своя син и с дъха си неговия край сложи.
Видя Конър, като пламък сред пламъците, да вдига високо ръце. Докато се мъчеше да се задържи на крака, видя как бурното небе над главите им сякаш се разтваря, И завихря.
Появи се светкавица, проряза мрака и порази тресящата се земя. Сякаш и самият дъжд искреше в пламъци. Видя как Айона падна и как Бойл скача към нея да я вдигне. От ръцете ѝ изскочиха огнени топки и улучиха вълка, човека, извиващите се и пълзящи наоколо пипала на мъглата.
Мийра си пробиваше път напред, обратно към кръга на свещите, които още грееха като маяк в бурно море. Обратно при Конър, който стисна ръката на Брана, после и на Айона, и тримата грейнаха в унисон, самите те засветиха в нощта.
Вълкът нададе вой.
Човекът се засмя.
Свещите, както восъчните, така и тримата вещери, се олюляха и помръкнаха.
– Да се оттегляме! – викна Брана. – Изгубихме. Изгубихме нощта. Силата ни намалява. Да бягаме, докато можем.
Конър стисна Мийра здраво през кръста – ръцете му бяха силни, а лицето строго, лъснало от пот и кръв.
– Ще стоя далеч от теб, след като спася живота ти за втори път.
Завъртяха се във въздуха сред дъжд от звезди и огнени искри. Светлината беше толкова ярка, че трябваше да затвори очи и да ги стисне здраво, извръщайки глава.
После пропадна бързо, ужасно бързо, така че скоростта направо изтласка въздуха от дробовете ѝ.
В следващия миг се опомни, просната върху Конър на пода в кухнята им, а сърцето ѝ препускаше в бесния галоп на избягал от юздите кон.
Навън бучеше ужасяващ тътен, поглъщаше всичко наоколо, разтърсваше прозорците. Огромни яростни юмруци тропаха върху вратите, стените и цялата къща се тресеше. За миг Мийра се уплаши, че ще се срути върху главите им.
После настана тишина.
Другите лежаха на пода като оцелели след корабокрушение. Кател я прескочи, за да стигне до Брана. Близна я по лицето и изхленчи жално.