– Така е и ако разумът ти не говореше толкова силно, и ти щеше да чуеш гласа на своето. – Той я прегърна отново. – Ако не вярваш на сърцето си, довери се на кръвта си. И на моята.
– Вярвам.
Той си събра инструментите и се приготви за предстоящата нощ.
Събраха се в голямата конюшня и по молба на Фин Конър оседла Аня, бялата кобила, която Фин бе довел, за да създаде потомство с Аластар.
– Мислех, че Фин ще вземе Бару, жребеца си.
Конър погледна през рамо към Мийра. Тя беше със здрави ботуши, груб панталон и широк колан, който крепеше меча в ножницата му. Знаеше, че Айона е заплела заклинания в плитките ѝ.
А върху меката дебела риза беше огърлицата, която той ѝ беше дал.
– Така е. Ние ще вземем Аня, а Айона и Бойл ще яхнат Аластар. Третият кон ще улесни придвижването ни.
– Значи, ще яздим до колибата на Сърха.
– В известен смисъл. Готова ли си за онова, което предстои?
– Доколкото е възможно.
Той се пресегна през седлото към ръката ѝ.
– Ще се справим.
– Вярвам в това.
Двамата заедно поведоха коня навън, при останалите, под бледата светлина на полумесеца.
– Щом стигнем там, всичко трябва да стане много бързо, без никакво колебание. Баща ми, бабата на Айона, братовчедката на Фин, всички те ще държат под око заклинанието и ще ни издърпат обратно, ако нещата се объркат.
– Ти ще ме издърпаш обратно – каза тя.
Щом той се качи на коня, тя се метна зад гърба му. Конър погледна към Бойл и Айона, които вече бяха яхнали неспокойния Аластар.
Иска да тръгва, наистина го иска, да изпълни дълга си.
Видя как Фин гушва дребното куче и яхва черния жребец, а после подава ръка на Брана.
– За нея е много трудно – измърмори Конър. – да тръгне с него така.
– И за него е трудно.
Брана се качи на коня, после даде знак на Кател. Кучето хукна напред. Високо горе се обади Ройбиър и Мерлин му отговори.
– Дръж се здраво за мен – посъветва я Конър и трите коня препуснаха в галоп.
После полетяха.
– Мили боже! – Гръмкият смях на Мийра последва възклицанието. – Великолепно е! Защо не сме го правили досега?
Вятърът виеше, хладен и влажен, бели облачета замрежваха за миг луната и изчезваха. Въздухът се изпълни с уханието на билки и пръст, на дръзки пориви, преди да се възцари покой.
Летяха високо във въздуха, нагоре в дълбините и право към лозите около колибата на Сърха.
– Хайде, да побързаме – подкани я Конър.
Той трябваше да я остави, за да се присъедини към Брана и Айона, да направят заклинанието за кръга, да подредят сто свещи, купичките, котлето.
Брана отвори сребърната кутия, извади отварата за сън.
– Духовете владеят тази нощ. Ние идваме при тях със светлината си. Тук и в този час ние призоваваме светлите духове на магията. Ние сме тримата и трима още. Заедно ще минем през вратата в съня отвъд, за да намерим смисъла на нашата съдба. Затова ще пием тримата от една чаша и трима още.
Тя преля отварата в сребърна чаша, вдигна я високо. После я свали и отпи.
– Тяло, плът и кръв, ум и сърце, в света на сънищата се отправяме. – Тя подаде чашата на Фин. Той отпи, повтори думите, подаде на Айона и нататък по кръга.
“Имаше вкус на звезди”, каза си Конър, когато дойде неговият ред, един от тримата.
Протегна ръце към сестра си, към Мийра и заедно с всички в кръга повтори думите.
– С правото, с мощта, със светлината търсим ний в нощта. В съня пътуваме назад във времето, където злото, сторено от Кеван, да унищожим. Към времето на завръщането на тримата, които са на Сърха. Каквато е волята ни, тъй да бъде.
Сега го нямаше онова плавно носене във въздуха, което бе усещал преди, а по-скоро сякаш плуваха през мъгли и цветове, сподиряни от шепнещи гласове и образи, които не бяха напълно различими.
Когато мъглите се разнесоха, Конър стоеше точно както и преди – в кръга, стиснал с една ръка Брана, с другата – сестра си.
– Върнахме ли се назад?
Лози обгръщаха колибата, но тя стоеше непокътната. Около надгробния камък цъфтяха безброй зюмбюли.
Конете стояха неподвижно, както и соколите, кацнали в клоните над главите им. Кател седеше спокойна и царствена до Брана, докато Бъгс лекичко потреперваше, свит до ботушите на Фин.
– Всички сме тук, както е редно. Повикай го сега, Мийра.
– Сега ли?
– Започвай! – потвърди Брана, при което извади шишенцето, изпълнено с червена течност. – Подмами го насам!
Вътре в шишенцето сякаш пулсираше и се вихреше червена светлина. Течна светлина, магически огън.
– В центъра на кръга. – Конър я стисна за раменете и я целуна. – И пей, каквото и да се случва!
Мийра се стегна, успокои сърцето си, после го отвори широко.