Бе избрала балада и пееше на ирландски, макар Конър да се съмняваше, че знае смисъла на всички думи. А те бяха сърцераздирателни и красиви като гласа, който се носеше над полянката надалеч в нощта и над целия свят на сънищата.
Щеше да я помоли да му я изпее, реши той, когато свършат с всички мрачни задачи, когато са сами. Щеше да я изпее отново за него.
– Той чува – прошепна Фин.
– В тази нощ са призовани черната и бялата магия, мракът и светлината. Той ще дойде.
Брана пристъпи вън от кръга, Конър я последва, след това – Айона.
– Каквото и да става – повтори Конър, – пей! Той идва.
– Да. – Фин излезе извън кръга и остави Бойл да пази Мийра.
Извади меча си и го запали.
Появи се в мъглата, сянка, която се превърна във вълк. Запристъпя дебнешком към редицата от четирима вещери, после се завъртя рязко и скочи към кръга.
Бойл закри тялото на Мийра със своето, но вълкът отскочи назад от огненото кълбо, което Айона хвърли към него.
Обиколи с бавна крачка полянката, огледа конете, докато Аластар не затропа с копита по земята, след което се изправи и се превърна в човек.
– Да не сте намислили отново да ме атакувате? Мислите ли, че ще ме унищожите с песен и слабата си бяла магия? – Той махна с ръка и пламъците върху острието на Фин угаснаха.
Фин просто вдигна меча и той отново пламна.
– Изпитай ме – предложи Фин и застана пред тримата.
– Сине мой, кръв от кръвта ми, ти не си ми враг.
– Аз съм твоята смърт. – Фин скочи, замахна яростно, но разсече единствено мъглата.
Появиха се плъхове, врящо море от плъхове с настървени червени очи. Онези, които се устремиха към кръга, запищяха, щом избухнаха в пламъци. Но Мийра забеляза как една от свещите угасна.
Сега и тя извади меча си и продължи да пее.
Аня се надигна на задни крака, копитата ѝ блеснаха във въздуха. Очите ѝ се въртяха ужасено. Фин сграбчи юздите ѝ, използва меча си, за да очертае огнен кръг около нея. Докато двата жребеца газеха с копита плъховете, соколите се спускаха отгоре им.
От небето се посипаха прилепи.
Конър видя още една свещ да примигва и угасва.
– Той атакува кръга, за да се добере до нея. Трябва да го направим сега, Брана.
– Трябва да го привлечем по-близо.
Конър отметна глава назад, призова вятъра. Вихърът разкъса тънките криле на прилепите, докато въздухът не се изпълни с дим и писъци.
Гласът на Мийра трепна само за миг, когато едно сгърчено тяло падна върху ръба на кръга и трета свещ помръкна.
– Спокойно, момичето ми – измърмори Бойл.
– Спокойна съм. – Пое си въздух и отново извиси глас над писъците.
– Ще разпоря гърлото ти и ще изтръгна сърцето ти.
Кеван, чиито очи грееха в червено почти като камъка на шията му, захвърли светкавица срещу кръга.
Бойл използва пролуката, прободе го с ножа и му пусна кръв. Експлозия от въздух го хвърли назад. Кръвта от върха на ножа му капна на земята и просъска, черна като катран.
– Трябва да стане сега – викна Конър и започна да нарежда.
Силата се издигна нагоре, чиста топлина. Отново чу гласове, не само тези на Мийра и Айона, но и други. Далечни, мърморещи, шепнещи неясно през изтънялата граница между световете. Над всички тях се носеше песента на Мийра и преизпълваше сърцето му.
Фин замахна с меча си и запали отново свещите, така че пламъчетата им се издигаха право нагоре.
Плъховете се оттеглиха, хукнаха към тримата. Кеван отново стъпи на четири лапи. И вълкът нападна Кател.
Конър усети страха на Брана и се извърна заедно с нея и Айона, за да отблъснат със силата си вълка. Но земята под лапите му се надигна – работа на Фин. Зъбите на Кател се впиха в плешката на вълка и Ройбиър се спусна отгоре му.
Звярът изкрещя, помъчи се да си проправи път и да избяга в гората отвъд полянката.
– Пресечи му пътя! – викна Конър. – Докарай го обратно!
Но сърцето му направо спря, когато Бойл и Мийра като един изскочиха от кръга, за да се присъединят към Фин.
Вълкът хукна надясно, обърна се и в отчаянието си скочи в атака. Мечът на Мийра запламтя. Върхът му опърли козината на вълка, преди звярът да се обърне отново.
С периферното си зрение Конър долови някакво движение. Погледна нататък и видя трите фигури до колибата. Потрепващ образ, докато гласовете им се мъчеха да пробият завесата между световете.
После усещаше само сестра си и Айона, само тримата и огнения кипеж на силата.
Брана вдигна шишенцето във въздуха пред тях и със свързани ръце, умове и сили тримата заедно го запратиха към вълка.
Светлината експлодира като хиляди слънца. Прониза го, разкъса го.
– С магията на тримата с теб е свършено. С нашата светлина твоят мрак е унищожен. Със светлината си оплитаме таз мрежа, с нашата кръв те заличаваме. Нито живот, нито дух, нито магия е останала за теб. Това е волята ни и така ще бъде.