– Ще ни трябват повече яйца – извика той вече с усмивка. – И още няколко парчета бекон.
– Какво стана? – Айона с разрошена от съня къса коса се наведе и докосна бузата му. – Знаех, че си добре, иначе щяхме да дойдем още по-бързо.
– Та вие направо долетяхте – и никой от тримата няма седло. Ще ви кажа вътре. Мога да изям три прасета и една крава в добавка.
– Кеван. – Фин, чиято коса бе тъмна като гривата на коня му, а очите – зелени като тези на Конър, когато силата кипеше в него, се обърна и се загледа в гората.
– Той и още нещо. Но Айона е права. Добре съм, нищо ми няма, само дето умирам от глад, докато си стоим тук навън. И вие сте го усетили – добави той и отново закрачи но пътя.
– Усетили? – Бойл се вторачи слисано в Конър. – Събуди ме от дълбок сън, а аз дори нямам дарбата на трима ни. В мен няма никаква магия, но въпреки това ме прониза като стрела. – Той кимна към къщата. – Явно същото важи и за Мийра.
Конър погледна натам и видя Мийра Куин, дългогодишни приятелка и най-добрата такава на сестра му, да крачи бързо към тях – висока и знойна като богиня в памучното си долнище и старо яке, а дългата ѝ кестенява коса бе разрошена от съня.
Хващаше окото, замисли се той, но това бе обичайно за нея.
– Остана при нас снощи – каза той на останалите. – Спа и стаята на Айона, след като ти реши да останеш при Бойл, братовчедке. Добро утро, Мийра.
– По дяволите доброто утро. Какво, за бога, стана?
– Тъкмо се канех да ви разкажа. – Той я прегърна през кръста. – Но ми трябва храна.
– И Брана така каза и вече се е заела с това. Разтревожена е, но се преструва, че няма нищо. Усетих го като етрахотно земетресение – но вътре в мен. Адски неприятен начин да се събудиш.
– Аз ще се погрижа за конете. – Бойл слезе от Аластар.
Вие влезте, хапнете.
– Благодаря ти. – Конър отново се усмихна и вдигна ръце, за да поеме Айона от гърба на коня. После тя се вкопчи здраво в него.
– Уплаши ме – прошепна тя.
– И не само теб. – Целуна я по главата – красивата му братовчедка от Америка, последната от тримата – и стиснал ръката ѝ, я поведе към къщата.
Уханието на бекон, кафе и топъл хляб го удари право в стомаха. В този миг искаше да яде повече дори отколкото да живее – и имаше нужда да хапне, ако искаше да живее.
Кател ги поведе към кухнята в другия край на къщата, където Брана се трудеше пред печката. Беше вързала тъмната си коса на тила, но още беше с шарения памучен панталон и размъкнатата тениска, с които спеше. Дори и само това говореше колко много го обичаше, замислено отбеляза той, иначе щеше да отдели време да се преоблече и да се погрижи за външния си вид, като знае, че ще имат гости – и особено ако сред тях е Финбар Бърк.
Без да каже нищо, тя се обърна и му подаде чиния с пържено яйце върху препечена филийка.
– Бог да те благослови, скъпа.
– Това ще запълни малко дупката в стомаха ти. Има и още. Студено ти е – тихо каза тя.
– Не бях забелязал, но да, така е. Малко ми е студено.
Преди тя да успее да махне с ръка към огнището в кухнята, Фин я изпревари и в него запламтя огън.
– Леко трепериш. Седни, за бога, и се храни като човек.
– С отсечен тон Мийра направо го избута към един стол до масата.
– Не бих се оплакал от малко повече грижи, а и истината е, че бих убил за малко кафе.
– Аз ще го направя. – Айона хукна да вземе каната.
– Е, кой мъж може да се оплаче от три красиви жени, които го глезят. Благодаря, сърце мое – добави той, когато Айона му подаде кафето.
– Няма дълго да те глезят, обещавам. Сядайте всички
– Нареди Брана. – Почти съм готова тук. Когато си напълни търбуха и се успокои малко, ще трябва да ми обясни защо, по дяволите, не ме повика.
– Стана много бързо и свърши за миг. Щях да те повикам, както и всички вас. Но не аз бях целта на атаката, така си го мисля. Тази сутрин не бе дошъл за мен.
– А за кого тогава, след като всички останали спяхме в леглата си? – В мига, в който Брана понечи да вдигне огромната табла с храна, за да я донесе на масата, Фин просто я взе от ръцете ѝ.
– Сядай вече и слушай. Седни – повтори той, преди тя да успее да му се сопне. – И ти си толкова разтърсена, колкото и той.
Още щом таблата докосна масата, Конър се зае да граби от нея яйца, наденички, бекон, препечени филийки, картофи и да трупа всичко в чинията си на малка купчинка.
– Събудих се рано и с някакво особено чувство – започна той и им разказа всичко, докато дъвчеше усилено.