– Той промени игралното поле – напомни ѝ Конър. – Пренесе битката назад във времето.
– И все пак просто не мога да открия какво бихме могли да добавим. – Брана хвърли поглед към Фин само за миг. Той само съвсем леко поклати глава. – Значи, ще продължим да търсим.
– Не, ти седни. – Айона взе още от чиниите, преди Конър да го направи. – Като се има предвид приключението ти в ранни зори, днес си освободен от кухненски задължения. Може би аз не бях достатъчно силна или обучена това лято.
– Трябва ли да ти напомням за предизвиканата от теб вихрушка? – попита Бойл.
– Това беше по-скоро инстинкт, отколкото умение, но се уча. – Тя погледна през рамо към Брана.
– Да, така е, отлична ученичка си. Ти не си слаба брънка във веригата, ако това си мислиш, нито си била такава някога. Той знае повече от нас и това е проблем. Живял е по своя си начин стотици години.
– Това го прави по-стар – обади се Мийра, – но не и по-умен.
– Разполагаме е книги и легенди, и предаденото ни от поколения назад. Но той е преживял всичко, затова – по-умен или не – знае повече. И силата, която притежава, е тъмна и дълбока. Магията му не се подчинява на правилата както нашата. Той наранява когото си поиска, без изобщо да го е грижа. Ние никога не бихме го направили, ако искаме да останем верни на себе си.
– Източника на силата му – камъка, който носи на шията си, когато е вълк и когато е човек, ако го унищожим, това ще бъде и неговият край. Знам го – заяви Фин и стисна юмрук върху масата. – Знам, че е истина, но не знам как може да се направи. Засега.
– Ще намерим начин. Трябва – каза Конър, – значи, ще намерим.
Когато Конър протегна ръка над масата и я сложи върху тази на сестра си, Фин стана и отиде при останалите в другия край на стаята, където трополяха чинии и шуртеше йода в мивката.
– Тревогите за мен няма да ми помогнат, а и няма нужда от тях. Не се налага да гледам вътре в теб – добави той, за да го видя.
– А ако бе наранил теб и момчето, къде щяхме да бъдем?
– Е, не успя, нали? А и двамата здраво го сритахме по задника. Тук съм, Брана, както винаги. Писано е да бъдем тук и ето ме.
– През повечето време си истински трън в задника. – Тя обърна ръка и пръстите им се преплетоха, преди да го стисне здраво. – Но съм свикнала с теб. Бъди внимателен, Конър.
– Разбира се. И ти също.
– За всички ни важи.
Стана му малко смешно и доста мило, когато Мийра закрачи редом с него, щом тръгна от къщата към школата за соколи.
– Значи, си решила да оставиш камиона тук?
– Да. Искам да се поразходя след обилната закуска.
– Решила си да бъдеш мой телохранител. – Той метна ръка през раменете ѝ и я притегли съм себе си, така че хълбоците им се докоснаха.
Бе се облякла за работния ден в конюшнята – груб панталон и яке, здрави ботуши, а разкошната ѝ коса бе сплетена на плитка, която се подаваше изпод шапката ѝ с козирка.
И въпреки всичко приковаваше погледите, помисли си той, тъмнооката Мийра с циганска кръв във вените.
– Тялото ти може и само да се охранява. – Тя вдигна очи нагоре и видя соколите да кръжат в навъсеното небе.
– А и можеш да разчиташ на тях да те пазят.
– Въпреки това се радвам на компанията ти. А и така можеш да ми кажеш какво те тормози.
– Мисля, че откачен магьосник, решен да ни изтреби до крак, е напълно достатъчен повод за тревога.
– Нещо друго те доведе при Брана снощи и те накара да останеш. Да не би някой мъж да те ядосва? Искаш ли да го просна на земята заради теб?
Той сви ръка в лакътя, стисна юмрук и го размаха заплашително, с което я разсмя.
После изсумтя възмутено.
– Сякаш и сама не мога да просна някого на земята или където и да било.
Той също се разсмя с откровено удоволствие и отново побутна с хълбок нейния.
– Изобщо не се съмнявам в това. Какво има, скъпа? Чувам как вътре в главата ти жужат цял кошер гневни пчели.
– Би могъл да престанеш да подслушваш. – Но се смили достатъчно, за да се облегне на рамото му за момент, при което той долови уханието на своя сапун върху кожата ѝ. Това го зарадва. – Просто майка ми ме подлудява, което си е напълно в реда на нещата. Донал си е намерил момиче.
– Така чух – каза той, като се сети за по-малкия ѝ брат.
– Шарън, нали така, преместила се е в Конг тази пролет? Приятно момиче, ако питаш мен. Хубаво личице, ведра усмивка. Не я ли харесваш?
– Нямам нищо против нея, а по-важното е, че Донал е луд по нея. Хубаво е наистина да го видя толкова увлечен и щастлив от това, а и тя е също толкова влюбена в него.
– Тогава?
– Решил е да се изнесе от къщи и да заживее със своята Шарън.