Выбрать главу

Но заради бурното начало на деня вече бе закъснял с няколко минути. Видя един от служителите си, Браян – висок и слаб като върлина и едва навършил осемнайсет – да проверява хранилките и водата на птиците.

Затова само хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че всичко е наред, докато отиваше към офиса си, покрай заграждението, където асистентката му Кийра държеше красивия си кокершпаньол през повечето време.

– Е, как си днес, Ромео?

В отговор кучето размаха опашка и цялото му тяло се разтресе, стиснало сдъвкана синя топка в уста, която с надежда донесе до оградата.

– Ще трябва да го оставим за после.

Влезе в офиса и завари Кийра, чиято къса коса бе боядисана в сапфирено, да трака усилено по клавиатурата.

– Закъсняваш.

Макар да бе висока едва метър и петдесет, Кийра имаше глас като на сигнална сирена.

– Добре че аз съм шефът, нали?

– Фин е шефът.

– Добре че закусвах с него, така че той знае какво стана. – Лекичко я тупна с юмрук по главата, докато отиваше към бюрото си, покрито с формуляри, папки, листове, брошури, резервна ръкавица, кожен ремък, купичка с цветни камъчета и най-различни дреболии.

– Вече имаме нова заявка тази сутрин. Двойна. Баща и син, момчето е само на шестнайсет. Сложих теб в графика, защото се оправяш по-добре с тийнейджърите от Браян и Колин. Идват в десет часа. Янки.

Тя млъкна и погледна Конър с неодобрение, изписано по кръглото ѝ, изпъстрено с лунички, лице.

– На шестнайсет. И защо не е на училище, бих искала да знам.

– Такава си моралистка, Кийра. И това е образование, пали така, пътуването в чужда страна, запознаването със соколите, не съм ли прав?

– Няма да те научи да събираш две и две. Шон няма да дойде преди обяд, ако случайно си забравил. Ще води жена си на преглед при доктора.

При тези думи той вдигна очи, защото беше забравил.

– Всичко е наред с тях, нали, с нея и бебето?

– Всичко е чудесно, тя просто иска да присъства и той, защото днес може да успеят да видят дали е момче, или момиче. Така Браян ще изведе дамата от Донигал, ти си за десет часа, а Полин остава за десет и половина с двойката на меден месец от Дъблин.

Тя продължи да трака отсечено по клавиатурата, докато нареждаше дневния график. Макар често да беше рязка и властна, Кийра бе същинска фурия и можеше да прави няколко неща наведнъж.

Лошото според Конър бе, че очакваше същото и от всеки друг.

– Сложила съм те в графика за два часа и за друга двойка – добави тя. – Отново са янки, от Бостън. Идват тук след кратък престой в “Дромоланд” в Клеър и са решили да прекарат три дни в “Ашфорд”, преди да продължат. Три седмично пътешествие за двадесет и петата годишнина от сватбата им.

– Значи, в десет и в два.

– Женени са от толкова години, на колкото съм аз. Струва си да се замисли човек.

Конър я слушаше с половин ухо, докато ровичкаше в документацията, която не можеше да ѝ прехвърли.

– Твоите родители са женени доста по-дълго, като се има предвид, че ти си най-малкото дете в семейството.

– За родителите е различно – каза тя категорично, макар на него да не му беше ясно защо. – О, а Браян твърди, че имало земетресение сутринта, което едва не го съборило от леглото.

Конър вдигна поглед със спокойно изражение.

– Земетресение ли?

Тя се подсмихна, без да спира да трака по клавиатурата с нокти, боядисани в яркорозов брокат.

– Кълне се, че цялата му къща се разлюляла. – Тя вдигна очи към тавана, натисна бутона за печат и се завъртя на стола си за твърда папка. – И е решил, че е някаква конспирация, тъй като нямало и дума по телевизията. Само няколко споменавания според него по интернет. След което моментално превключи на хипотезата за ядрени изпитания от някоя чуждестранна сила. Ще ти проглуши ушите, както направи с мен.

– А твоето легло не се ли разлюля?

Тя се ухили широко.

– Не и от земетресение.

Той се разсмя и се върна към документите на бюрото си.

– Е, как е Лиъм?

– Много е добре, благодаря. Мисля да се омъжа за него.

– Така ли било?

Може би, нали все някога трябва да започна броенето от годишнините. Ще го осведомя, когато реша окончателно.

Телефонът звънна и Конър я остави да го вдигне, докато той продължи с разчистването на поне ъгълче от бюро-То е и.

Значи, някои го бяха усетили, а други – не, каза си той. Някои бяха по-отворени за необикновеното. А други – здраво приковани към определените рамки.

Познаваше Кийра почти през целия ѝ живот, замисли се той, и тя знаеше какъв е – нямаше как да не знае. Но никога не говореше за това. Тя беше скована в рамката, независимо от синята си коса и малката халка в лявата си вежда.