Продължи да работи върху бюрото си усърдно, докато не се появи Браян, който – съвсем очаквано – заприказва in земетресения, които вероятно са резултат на ядрени изпитания от тайна правителствена организация или може Пи знак за наближаващия апокалипсис.
Остави ги двамата с Кийра да се карат и излезе да избере сокол за първата обиколка.
Тъй като никой не го гледаше, го направи по бързия и песен начин. Просто отвори птичарника, вгледа се в очите па избраника си, вдигна облечената си с ръкавица ръка.
Соколът полетя и кацна, послушен като Отлично тренирана хрътка.
– Ето те и теб, Тор. Готов си за работа, нали? Представи се добре за Браян тази сутрин и обещавам да те изведа, ако мога, на истински лов. Как ти звучи?
След като завърза сокола за крака, той тръгна обратно към офиса, премести птицата върху пръта за чакане и я остави вързана там.
Тор остана на мястото си с прибрани криле, в очакване.
– Може да превали – каза той на Браян, – но според мен няма да е обилно.
– Глобалното затопляне причинява необичайно време по целия свят. Може и да е било земетресение.
– Земетресенията не се влияят от времето – заяви Кийра.
– Всичко е свързано – мрачно подхвърли Браян.
– Мисля, че тази сутрин ще вали съвсем за кратко. Ако има земетресение или изригване на вулкан, постарай се да върнеш Тор у дома. – Конър тупна Браян по рамото. – Ето ги и клиентите ти, на вратата. Иди ги посрещни, разведи ги наоколо. Аз ще взема Ройбиър и Уилям за десет часа – каза той на Кийра, след като Браян се втурна към вратата. – Така за Полин ще остане Мус.
– Ще го приготвя.
– Ще дадем на Шон Рекс. Него го слуша, което не може да се каже съвсем за Браян. Най-добре не го пращай навън с Брай засега, не и само двамата. Ще взема Мерлин за два часа, тъй като не е бил на обиколка последните няколко дни.
– Соколът на Фин не е тук.
– Наоколо е – простичко отвърна Конър. – А Полин може да изведе Тор отново следобед. Браян или Шон, който от двамата си сложила за последната обиколка за деня, може да вземе Рекс.
– Ами Нестър?
– Не е в настроение днес. Има почивен ден.
Тя само повдигна украсената си с халка вежда, като чу оценката на Конър за сокола.
– Щом казваш.
– Казвам.
Кръглото ѝ лице изгуби подигравателното си изражение и на него се изписа загриженост.
– Трябва ли да го прегледа лекарят?
– Не, не е болен, просто е в лошо настроение. Ще го изведа по-късно, ще го оставя да полети свободно, докато се разведри.
Оказа се прав за краткото преваляване, но дъждът дойде и отмина, както се случваше често. Само лек ръмеж, а след това слънцето се показа през облаците.
Докато пристигнат двамата клиенти за неговата обиколка, редките капчици бяха спрели, но във въздуха бе останала доста влага и мъгла. Откровено казано, според него това само допринасяше за подходящата атмосфера, докато развеждаше наоколо бащата и сина.
– Как познавате кой кой е? – Момчето – казваше се Тейлър – източено като върлина, с големи уши и кокалести колене, си придаде отегчено изражение.
– Соколите от вида Мишелов на Харис си приличат много, но всеки има собствен характер, привички. Виж там, това е Мус[1], едра птица, затова и е наречена така. Ами Рекс до него? Има толкова царствен вид.
– Защо просто не отлитат, когато ги изведете навън?
– И защо да го правят? Тук животът им е хубав, доста охолен дори. Имат добра, прилична работа. Някои са родени тук и това е домът им.
– Тук ли ги обучавате? – попита бащата.
– Да, тук, още от съвсем малки пиленца. Всички те са родени да летят и да ловуват, нали така? С подходящите тренировки – възнаграждение, доброта, насърчение – могат да бъдат обучени да правят онова, за което са родени, и да се връщат на ръкавицата.
– Защо Мишеловите на Харис са предпочитани за разходките?
– Много са общителни. Освен това отличната им маневреност ги прави удачен избор за разходка из този край. Виждате ли този сокол скитник? – Заведе ги до едра сива птица с черни и жълти пера в крилете. – Великолепен е, разбира се, а и на планетата няма по-бързо животно от него, когато се спуска от небето. Това е, когато се издигне на голяма височина и после се устреми към плячката си.
– Мислех, че гепардът е най-бързото животно – обади се Тейлър.
– Виждаш ли нашия Аполо? – При споменаването на името му и лекия мислен тласък от страна на Конър соколът разпери мощните си криле и накара момчето да ахне, преди да се осъзнае и да свие рамене. – Той може да победи котка и да достигне скорост от триста и двайсет километра в час. Това са двеста мили в час по американски – добави с усмивка Конър. – Но при цялата си скорост и прелест соколът скитник се нуждае от открито пространство, а Мишеловът на Харис може да танцува между дърветата. Виждате ли тези тук?