Той ги поведе между загражденията.
– Видях ги как се излюпват тази пролет, а вече сме ги обучили тук в школата и са готови за самостоятелни полети. Един от братята им се казва Уилям и днес ще бъде с вас, господин Лиъри.
– Толкова млад? Това значи само на пет или шест месеца.
– Родени са да летят – повтори Конър. Усети, че губи интереса на момчето, и реши да ускори нещата. – Елате с мен вътре, където ви очакват вашите соколи.
– Ще бъде ново преживяване, Тейлър. – Бащата, висок поне метър и деветдесет, сложи длан върху рамото на сина си.
– Все ми е едно. Сигурно пак ще завали.
– О, мисля, че ще остане сухо поне до залез. Е, господин Лиъри, имате ли роднини в графство Мейо?
– Наричай ме Том. Имаме далечни прадеди, така са ми казвали, но не познавам никого.
– Значи, сте само двамата с младежа?
– Не, жена ми и дъщеря ми отидоха в Конг на пазар. – Той се усмихна и вдигна очи към небето. – Може да се окаже голяма грешка.
– Сестра ми има магазинче в Конг – “Тъмната вещица”. Може би ще се отбият и в него.
– Щом го има и продава нещо, значи, ще влязат в него. Мислехме си да опитаме разходка с коне утре.
– О, няма да сбъркате. Наоколо има много красиви места. Само им предайте, че Конър е казал да се погрижат добре за вас.
Влязоха вътре и той се обърна към прътовете за изчакване.
– Ето ги и Ройбиър и Уилям. Ройбиър е личният ми сокол и днес ще бъде за теб, Тейлър. Имам го още от малко пиленце. Том, би ли подписал формулярите, които Кийра е подготвила, докато аз запозная Тейлър с Ройбиър.
– Що за име е това? – попита Тейлър.
“Смята, че не иска да е тук, замислено отбеляза Конър. – Мисли си, че предпочита да е вкъщи с приятелите си и видеоигрите.”
– Ами така се казва, това е старо име. Наследник е на соколи, които са ловували в тези гори в продължение на стотици години. Ето ти ръкавица. Без нея, колкото и да е умен и ловък, острите му нокти ще разкъсат кожата ти. Трябва да вдигнеш ръка ето така, виждаш ли? – Конър му показа, като сви в лакътя и вдигна лявата си ръка. – И я дръж неподвижна, докато вървим. Трябва само да я вдигнеш леко, за да му дадеш сигнал да полети. Отначало ще го завържа, докато излезем на открито.
Усети как момчето потръпва – от нерви и вълнение, което се опитваше да прикрие – когато подкани Ройбиър да стъпи на покритата му с ръкавица ръка.
– Мишеловът на Харис е пъргав и много бърз, както вече казах, а и настървен ловец, макар че, след като ще носим с нас тези късчета пилешко месо – той потупа торбичката със стръв – и двата сокола ще забравят всяка мисъл за гонене на зайци или дребни птички.
– А за теб, Том, е младият Уилям. Красавец ми е той и е добре възпитан. Много обича да полети из гората и да получи малко пилешко като награда за труда си.
– Красив е. И двамата са красавци. – Том се засмя. – Малко съм нервен.
– Хайде да започваме малкото си приключение. Харесва ли ви престоят в замъка? – подхвана разговор Конър, когато ги поведе навън.
– Всичко е прекрасно. Двамата с Ани си мислехме, че това пътуване ще бъде единствено за нас, но вече обсъждаме как ще се върнем някой ден.
– Разбира се, че не е възможно да посетите Ирландия само веднъж.
Вървяха бавно и Конър поддържаше лек разговор, но сърцето и мислите му бяха непрестанно със соколите. Те бяха доволни, готови за полет.
Поведе ги встрани от школата, по една тясна пътечка, към асфалтирания път, където имаше едно широко място, оградено с високи дървета.
Там развърза тънките кожени ремъци, които задържаха соколите.
– Вдигнете си ръцете. Съвсем леко, плавно нагоре и те ще полетят.
Беше красива гледка това издигане във въздуха – с разперени криле, почти безшумно. Почти. Момчето тихичко ахна, макар все още да се преструваше на отегчено, когато двата сокола кацнаха на един клон, събраха криле и се загледаха надолу като някакви златни богове.
– Ще ми повериш ли фотоапарата си, Том?
– О, разбира се. Исках да направя няколко снимки на Тейлър със сокола. С… Ройбиър?
– Естествено. Обърнете се с гръб към тях, погледни над лявото си рамо, Тейлър. – Макар Ройбиър да бе готов да се отзове и без примамката, Конър все пак остави късче пилешко върху ръкавицата.
– Гадост.
– Не и за птицата.
Конър се приготви с фотоапарата.
– Само вдигни ръка, както направи преди. Дръж я стабилно.
– Както кажеш – измърмори Тейлър, но се подчини.
И соколът, с цялата си свирепа грация в полет, се спусна с разперени криле и блеснали очи и кацна на ръката на момчето.