Загледа се в Аполо, който отново се вдигна високо просто заради удоволствието, и усети как и неговото сърце полита. И си даде сметка, че дори само заради този единствен миг е готов да се изправи срещу мрака и да го победи.
Стана и повика птиците при себе си една по една.
Щом приключи с всички задачи, направи една последна обиколка из загражденията на птиците и провери всичко, което бе необходимо, преди да напъха ръкавицата си в задния джоб и да заключи вратата.
После тръгна с бавна крачка към конюшните.
Усети Ройбиър най-напред, извади ръкавицата и си я сложи. Още докато вдигаше ръка, усети и приближаването на Мийра.
Соколът направи един кръг просто заради удоволствието от полета, после се спусна и кацна на ръкавицата на Конър.
– Е, как беше приключението? Със сигурност си осигурил на момчето преживяване, което няма да забрави.
Изчака на мястото си, докато Мийра се показа иззад завоя.
Широки, уверени крачки – всеки мъж би се възхитил на жена с дълги крака, които се движеха с такава самоувереност. Посрещна я с усмивка.
– Ето я и нея. Как се справи момчето?
– Лудо влюбен е в Ройбиър и също така храни топли чувства към Спъд, който се държа спокойно и послушно. Трябваше да спра веднъж и да дам и на сестра му да опита със сокола, иначе след това щеше да има люта семейна битка. И на нея ѝ хареса, но не колкото на момчето. И няма да ги таксуваме допълнително за нейните допълнителни минути.
– Не, няма. – Той улови ръката ѝ и я залюля в своята, докато вървяха, после я целуна леко по кокалчетата, преди да я пусне. – Благодаря.
– Ще ми благодариш още повече, като се има предвид, че господинът ми даде допълнителна стотачка.
– Стотачка? Бакшиш?
– Точно така, понеже ме прецени като честен човек, ме помоли да ти дам половината. Естествено, аз му казах, че няма нужда, но той настоя. И естествено, не исках да бъда груба и да му отказвам повторно.
– Естествено – ухили се Конър, после размаха пръст пред носа ѝ.
Тя извади банкнотите от джоба си, преброи ги.
– Виж ти, и какво да направим с това неочаквано богатство? Какво ще кажеш за халба бира?
– Ще кажа, че понякога имаш чудесни идеи. Да съберем ли и останалите? – зачуди се тя.
– Може. Ти пиши съобщение на Брана, а аз – на Бойл. Да видим дали някой ще захапе. На Брана ще ѝ се отрази добре да излезе навън за една вечер.
– Съгласна съм. Защо ти не ѝ пишеш?
– По-лесно е да откажеш на брат си, отколкото на приятелка. – Срещна погледа на Ройбиър, повървя в мълчание известно време. А соколът литна, издигна се и се отдалечи.
Както и Конър, и тя се загледа с удоволствие в полета му.
– Къде отива?
– У дома. Искам да е наблизо, затова ще отлети до дома и ще остане там през нощта.
– Завиждам ти за това – отбеляза Мийра и извади телефона си. – За начина, по който разговаряш със соколите, а Айона – с конете, Брана – с кучетата, а Фин – с всички животни, когато поиска. Ако имах право на някакво магическо умение, мисля, че бих поискала да е това.
– Имаш го. Виждал съм те с конете, соколите и кучетата.
– Това е заради тренировките, а и защото ги обичам. Но не е каквото имаш ти. – Изпрати съобщението и прибра телефона си. – Но бих го искала само с животните. Бих полудяла, ако мога да разбирам хората, да чувам мислите и да усещам чувствата им, както умееш ти. Непрекъснато щях да се опитвам да чуя, а после вероятно да се ядосвам на чутото.
– Най-добре е да не се изкушаваш да подслушваш.
Тя го бутна с лакът и го изгледа многозначително е тъмните си шоколадовокафяви очи.
– Отлично знам, че подслушваш, когато се чудиш дали някоя девойка ще бъде благосклонни към теб, ако я почерпиш бира и я изпратиш до дома.
– Може и да съм го правил, преди да стана зрял човек.
Тя го дари с прекрасния си смях.
– Изобщо не си стигнал до зрелостта.
– Вече съм на сантиметри от нея. О, ето и отговора на Бойл. Айона е вкъщи и се упражнява с Брана. Той ще забере Фин със себе си след малко и ще видим дали Айона ще успее да направи същото с Брана.
– Обичам да сме всички заедно. Като едно семейство.
Той долови копнежа ѝ и я прегърна през рамо.
– Семейство сме – потвърди Конър, – истинско и сплотено.
– Липсват ли ти родителите ви, след като се преместиха да живеят в графство Кери?
– Понякога да, но те са адски щастливи на брега на езерото, занимават се с малкия си хотел, а и сестрите на мама са наблизо да ѝ правят компания. Всички много обичат мястото там. Кой би помислил? Така че просто се виждаме понякога и споделяме какво се е случило.
Той разтри леко рамото ѝ, докато вървяха по криволичещия път към Конг.
– А и честно казано, доволен съм, че сега са на сигурно място на юг.