– А пък аз бих била ужасно доволна, ако майка ми беше където и да било другаде, и то не по такива безкористни причини като твоите.
– Ще ти мине. Просто минаваш през труден период.
– Който трае вече близо петнайсет години. Но си прав. – Тя разкърши рамене, сякаш отхвърляше тежък товар. – Прав си. Днес ѝ пуснах мухата затова колко би ѝ харесало едно гостуване при сестра ми и внуците. А това означава, че същата тази муха е завряна право в лицето на Морийн, което тя напълно заслужава. Ако не се задържи там, мисля да я препращам на гости от брат на сестра на брат, докато Накрая се установи някъде, където е доволна. Няма да се откажа от апартамента си.
– Ще откачиш напълно, ако се преместиш обратно при майка си, и това няма да е добре за никого, нали? Донал се грижеше добре за нея, няма две мнения по въпроса, но и ти също. Отделяш ѝ от времето си, изслушваш я, помагаш ѝ с пазаруването. Плащаш ѝ наема.
Той само вдигна вежди, когато тя рязко се дръпна и го изгледа с присвити очи.
– Помисли логично, Мийра. Фин е наемодателят ѝ, как бих могъл да не знам? Казвам само, че си добра дъщеря и няма защо да се обвиняваш в себичност.
– Това, че искам да е някъде другаде, е доста себично, но не мога иначе. А и Фин взема едва наполовина на сумата, която би трябвало да е наемът на къщата.
– Нали сме семейство – каза той и Мийра въздъхна.
– Колко пъти можеш да си прав само за една разходка до бара? – Тя пъхна ръце в джобовете на работното си яке. – Е, стига толкова съм се оплаквала и мрънкала. Само си развалям настроението след чудесния ден в работата и удоволствието от допълнителните петдесет евро в джоба.
Минаха край старото абатство, където обикаляха туристи и се снимаха.
– Хората често споделят с теб. Защо ли е така?
– Може би защото обичам да чувам разни неща.
Тя поклати глава.
– Не, ти просто слушаш хората, независимо дали искаш да чуеш, или не. Аз много често просто изключвам напълно.
Той пъхна своята ръка в нейния джоб, за да стисне пръстите ѝ.
– Двамата заедно сигурно стигаме до средното ниво за човешката природа.
Не, възрази тя мислено. Няма начин. Конър О’Дуайър никога не би могъл да е на средно ниво в каквото и да е отношение.
После твърдо изхвърли от мислите си тревогите и въпросите и продължи заедно с него към топлия и шумен бар.
Всичките им познати най-напред поздравяваха Конър, а това означаваше почти всички в бара. Весело подвикване, закачлива усмивка, кратък поздрав. Той беше от хората, които са винаги добре приети и се чувстват като у дома си, където и да се намират.
Чудесни, приятни качества, мислеше си тя, и още нещо, за което да му завижда.
– Ти намери маса – каза ѝ той, – а аз ще купя първите бири.
Тя се огледа и намери маса, достатъчно голяма за шестима. Настани се и извади телефона си – Конър щеше да се забави заради сладки приказки, знаеше си го.
Най-напред изпрати съобщение на Брана.
Стига си си оправяла косата. Вече сме тук.
После прегледа графика си за следващия ден. Урок на манежа сутринта, три разходки с коне – без да се брои ежедневното риене на тор, хранене, чистене, както и напомнянето на Бойл да се увери, че е свършил всичко по документацията. След това я чакаше пазаруването, което бе пренебрегвала напоследък – за нея и за майка ѝ. Имаше натрупано и пране.
Можеше да си помогне малко с прането тази вечер, ако не се мотаеше дълго в бара.
Провери календара си и видя напомнянето за рождения ден на по-големия си брат, след което добави и купуване на подарък в списъка със задачи.
Трябваше да даде и още някой и друг урок по фехтовка па Айона. Справяше се добре, каза си Мийра, но след като Кеван отново се бе надигнал, щеше да е най-разумно да се върнат към редовните тренировки.
– Скрий това нещо и престани да работиш. – Конър остави халбите на масата. – Работният ден свърши.
– Проверявах какво ме чака в утрешния.
– Там ти е грешката, скъпа Мийра, че все гледаш напред, към следващата задача.
– А ти винаги гледаш напред, към следващото развлечение.
Той вдигна чаша и се усмихна.
– Животът е развлечение, ако го живееш правилно. – Кимна с глава, щом забеляза Бойл и Айона. – Семейството е тук.
Мийра се озърна и прибра телефона.
ПЕТА ГЛАВА
Добре свършена работа, халба бира и приятели, е които да я изпие. Според Конър един мъж нямаше за какво друго да си мечтае. Ако изключим топла храна и благосклонна жена.
Макар да знаеше, че хубавичката блондинка – казваше се Алис – която му хвърляше погледи от време на време, би била достатъчно благосклонна, той се задоволи с бирата и приятелите.