– Мисля си – подхвана той, – сега, когато и Фин е с нас, че може да обсъдим комбинирането на разходките със соколи и коне, както направихме двамата с Мийра за янките, и да го предлагаме като редовна услуга.
Бойл се намръщи.
– Ще ни е нужен опитен соколар като водач на конете, а ние разполагаме само с Мийра.
– И аз мога да го правя – възрази Айона.
– Излизала си със соколи само няколко пъти – изтъкна Бойл. – И никога сама.
– Много ми хареса. А ти каза, че ми се удава и имам талант – напомни тя на Конър.
– Справяш се страхотно, но ще трябва да пробваш няколко пъти върху кон. И дори на колело, както правим понякога за тренировки на соколите през зимата.
– Ще се упражнявам.
– Трябва да се упражняваш повече с меч в ръка – подсети я Мийра.
– Ти винаги ме побеждаваш.
– Така си е. – Мийра се усмихна, загледана в бирата си.
Абсолютно вярно.
– Нашето момиче се учи много бързо – отбеляза Фин.
– А идеята е доста интересна.
– Ако нагласим нещата… – Бойл отпи от халбата си и се замисли. – Клиентите, които искат комбинираната разходка, ще трябва да имат поне малко опит в ездата. Последното, което бихме искали, е някой новак да се паникьоса, когато соколът кацне върху ръката му, и да уплаши коня.
– Съгласен съм.
– Конете няма да се уплашат, ако аз им кажа да не го правят. – Айона наклони глава и се усмихна. – Ето я и Брана.
Беше се постарала за прическата, разбира се, и носеше червен шал върху сако в дръзко тъмносиньо. Ботушите с равни подметки означаваха, че е дошла пеша.
Докосна леко рамото на Мийра с ръка, после се настани на мястото до нея.
– Какъв е поводът?
– Двамата с Мийра си поделихме много приличен бакшиш от един американец днес.
– Чудесно. Значи, ще купиш халба бира на сестра си, нали? Няма да откажа една светла.
– Мой ред е. – Мийра стана от стола си.
– Притеснява се за майка си – каза Конър, когато тя не можеше да чуе. – Развлечение в бара с приятели ще ѝ се отрази добре. Ще хапнем, ще пийнем и ще я ободрим. И аз бих хапнал риба с картофки.
– За чий стомах мислиш сега? – попита Брана.
– За моя стомах и за нейното настроение. – Той вдигна чаша. – За добрата компания.
Компанията наистина беше добра. Беше си мислила да пийне една бира, да поостане за малко и после да се прибере, за да сложи прането и да обере каквото е останало в шкафа за хапване набързо. А сега вече бе на втората бира и хапваше пай с пилешко.
Щеше да остави пикапа си, където си беше, при Брана, и да се прибере пеша от бара. Да хвърли няколко неща в пералнята, да направи списък за пазаруване – за нея и за майка ѝ. Да си легне рано и ако успее да стане достатъчно рано, би могла да сложи и останалите неща в пералнята и да приключи с това.
Пазаруването оставаше за обедната почивка. След работа щеше да мине през майка си – Бог да ѝ е на помощ – да изпълни дълга си. Да посее още малко семенца относно гостуването ѝ при Морийн.
Конър я смушка в ребрата.
– Прекалено много мислиш. Опитай се да живееш за мига. Ще останеш смаяна.
– Пай с пиле в бара е нещо смайващо?
– Хубав е, нали?
Тя хапна още един залък.
– Хубав е. А какво ще правиш с Алис?
– Хм?
– Алис Кийнън, която ти праща сигнали за бушуващи страсти от другия край на бара като някой регулировчик. – Тя размаха ръце, за да покаже.
– Красиво личице, определено. Но не е за мен.
Мийра си придаде слисан вид и се обърна към останалите на масата.
– Чухте ли това? Конър О’Дуайър да каже, че едно красиво лице не е за него.
– Значи, иска пръстен на ръката си, нали? – попита Фин, развеселен.
– Така е, а това е повече, отколкото мога да ѝ дам, затова няма да си играя с нея. Но е хубава.
Наведе се към Мийра.
– Ако сега се сгушиш в мен и ме целунеш, тя ще си помисли, че съм зает, и ще престане да страда по мен.
– Ще се наложи да продължи да страда, както правят и много други глупави девойки. – Тя гребна още от пая. – Устата ми в момента е заета.
– Веднъж вече я допря до моята.
– Така ли? – Айона бутна настрани чинията си и се приведе напред. – Разправяй всичко.
– Бях само на дванайсет.
– Почти на тринайсет.
– Почти на тринайсет си е дванайсет. – Престори се, че го бодва с вилицата. – И бях любопитна.
– Беше хубаво.
– Откъде да знам? – възрази Мийра. – Беше ми за първи път.
– О. – Айона въздъхна замечтано. – Никой не забравя първия си път.
– За него не беше.
Конър се засмя и дръпна шеговито плитката ѝ.
– Не, не беше, но не съм забравил, нали?
– Аз бях на единайсет. Преждевременно развито дете похвали се Айона. – Казваше се Джеси Латимър. Беше сладък. Реших, че ще се оженим някой ден, ще живеем във ферма и по цял ден ще яздя коне.