Определено би могъл да я гледа как размахва меч цял ден. Макар да потрепна съчувствено, когато тя избута дребничката му братовчедка все по-назад и по-назад в безмилостната си атака.
Брана излезе навън също с голяма чаша чай и приседна до него.
– Става все по-добра.
– Хм? О, Айона, да. Тъкмо си мислех за същото.
Сестра му спокойно отпи от чая си.
– Така ли било?
– Така. По-силна е, отколкото когато дойде при нас, а и тогава не беше някоя слабачка. Но сега е по-силна и по-уверена в себе си. И по-уверена в дарбата си. Отчасти е заради нас, отчасти заради Бойл и това, което прави любовта с тялото и душата, но по-голямата част винаги е била вътре в нея, просто е чакала да разцъфти.
Той потупа Брана по коляното.
– Късметлии сме двамата с теб.
– И аз съм си го мислила.
– Извадили сме късмет с родителите си. Винаги сме знаели, че сме обичани и скъпи за тях. И че онова, което имаме, което сме, е наистина дарба, а не нещо, което трябва да крием и потискаме в себе си. А погледни тях двете, дето сега размахват мечове под дъжда. Нямали са нашия късмет. Айона е имала и има баба си, която е истинско съкровище. Но освен това, за тях семейството им е… ами, прецакано, както обича да казва Мийра.
– Ние сме тяхното семейство.
– Знам това, както и те. Но това е рана, която не може да зарасне напълно, нали, да не получиш цялата любов на онези, които са те създали. Безразличието на родителите на Айона, пълната каша в семейството на Мийра.
– Кое е по-лошо според теб? Това безразличие, което е отвъд възможностите ми да проумея, или пълната каша? Начинът, по който избяга бащата на Мийра, като взе всички пари, които бяха останали, след като пропиля наследството им? Да оставиш жена си и петте деца сами или изобщо да не те е грижа?
– Мисля, че което и да било от двете, би те съсипало. А виж ги само. Толкова са силни и смели.
Айона се препъна, подхлъзна се. Пльосна по задник в подгизналата трева. Мийра се наведе и ѝ подаде ръка, но тя само тръсна глава и стисна здраво зъби. Претърколи се и скочи на крака. Втурна се и атакува с вдигнат меч.
Сега Конър се ухили, плесна леко крака на сестра си.
– Макар и дребничка, тя е жестока![2]
– Понеже е вярно, ще ти простя, че цитираш английския бард, докато съм сложила на огъня ирландско задушено с “Гинес”.
Мислите му веднага бяха погълнати от храната.
– Яхния с “Гинес”, значи?
– Точно така. И питка с квасена сметана и маково семе, каквато много обичаш.
Очите му светнаха, после се присвиха.
– И какво трябва да направя, за да я заслужа?
– В следващия си свободен ден искам да поработиш с мен.
– Разбира се.
– Заклинанието, което бяхме направили на слънцестоенето… Бях толкова сигурна, че ще проработи. Но пропуснах нещо, както и Сърха е пропуснала нещо, когато е жертвала себе си и е отровила Кеван преди толкова много време. Всеки от нас оттогава насам е пропускал. Трябва да открием липсващото нещо.
– И ще го направим. Но не можеш да ни изолираш от това, Брана. Не си пропуснала само ти, а всички ние. Фин…
– Знам, че трябва да работя с него. Правила съм го и пак ще го направя.
– Олеква ли ти да знаеш, че и той страда като теб?
– Малко. – За миг тя облегна глава на рамото му. – Дребнаво е от моя страна.
– Човешко е. Вещицата е човек като всички останали, както винаги ни казваше татко.
– Така е.
Известно време седяха безмълвни един до друг, докато мечовете звънтяха наблизо.
– Кеван оздравява, нали? – Каза го тихо, само на него. – Събира сили за следващия път. Усещам… нещо във въздуха.
– И аз го усещам. – Конър се взираше също като нея в дълбоките зелени сенки на гората. – Понеже е от неговата кръв, Фин сигурно усеща повече. Има ли достатъчно яхния за цялата тайфа?
Тя въздъхна и той отгатна, че тя вече се е сетила за това.
– Предполагам, че има. Покани ги – каза тя и се надигна, – а аз ще се погрижа да има.
Той улови ръката ѝ, целуна я.
– Имам най-човечната сестра. И най-смелата.
– Мисълта за яхния с “Гинес” те прави сантиментален. – Но стисна ръката му леко, преди да влезе.
Не беше заради яхнията, макар Бог да му е свидетел, че и тя си струваше. Но той се тревожеше за нея повече, отколкото тя предполагаше.
Точно тогава Айона подскочи наляво, извъртя се, нападна вдясно и този път Мийра залитна, подхлъзна се и пльосна на мократа трева.