Айона веднага извика радостно, заподскача в кръг наоколо с високо вдигнат меч.
– Браво, братовчедке! – подвикна Конър, докато Мийра се смееше весело и гърлено.
Айона направи церемониален поклон, после с писък се изправи светкавично, когато Мийра я шляпна с плоската страна на меча си по дупето.
– Браво – похвали я Мийра. – Но можех да ти разпоря корема, докато танцуваше победния си танц. Другия път гледай да ме довършиш.
– Ясно, но ми се иска да го направя поне още веднъж. – Тя викна отново и подскочи. – Така вече е добре. Ще прибера мечовете и ще ида да се похваля на Брана.
– Става.
Айона грабна мечовете, размаха и двата високо над главата си, направи нов поклон пред Конър, после се втурна вътре.
– Добре си я обучила – отбеляза Конър, след като стана и отиде до Мийра, за да ѝ предложи каквото бе останало от чая му.
– Браво на мен.
– Нарочно ли я остави да те повали?
– Не, макар че си го мислех, за да повдигна малко самочувствието ѝ. Оказа се, че не е нужно. Винаги е била много пъргава, но сега се учи да хитрува.
Тя потърка задника си.
– И вече съм мокра там, където досега не бях.
– Мога да се погрижа за това. – Той се приближи още малко, пресегна се зад нея. Ръцете му бавно се доближиха до дъното на мокрия ѝ панталон.
Топлината се разстла нагоре, проникна навътре, а ръцете му се задържаха там. Нещо в очите ѝ, помисли си той, имаше нещо в тези тъмни, екзотични очи. Сепна се точно в момента, в който щеше да я прегърне, и тя отстъпи назад.
– Благодаря. – Довърши чая му. – Както и за това, макар да бих пийнала от онова вино, което Брана толкова обича.
– Тогава влез и пийни чаша вино. Ще се обадя на другите да дойдат. Има яхния с “Гинес” и прясно опечена питка.
– Трябва да вървя. – Тя направи крачка назад, хвърли поглед към камиона си. – Направо живея тук напоследък.
– Тя има нужда от своя кръг, Мийра. Ще ми направиш услуга, ако останеш.
Тя надникна през рамо, сякаш усетила нещо да се промъква отзад.
– Приближава ли вече?
– Не мога да кажа с категоричност. Надявам се Фин да каже нещо повече. Затова ела вътре, пийни вино с яхнията и ще бъдем заедно тази вечер.
Всички се отзоваха, както Конър бе сигурен, че ще направят. Кухнята се изпълни с гласове, приятелска топлина, Кател се бе проснала пред малкото огнище, а навсякъде ухаеше на вкусната и богата яхния, която къкреше на печката.
След като бирата щеше да е в яденето, Конър предпочете да си сипе вино. Пийваше от чашата си и наблюдаваше как влюбеният му приятел се усмихва широко на Айона, докато тя за пореден път разказва за победния си миг.
Кой би предположил, че Бойл Макграт ще се влюби така силно, така всеотдайно? Един толкова мълчалив мъж, който като цяло обръщаше повече внимание на конете си, отколкото на жените. Верен и добър приятел, разбира се, и буен кавгаджия, който се бе научил да контролира гневните си изблици.
Вижте го сега същия Бойл с ожулените кокалчета на пръстите и лудата глава, загледан с обожание в малката вещица, която говореше с конете.
– Изглеждаш доволен и лукав – отбеляза Мийра.
– Радвам се на Бойл, който ми прилича на грамадно кученце, вперило влюбен поглед в Айона.
– Двамата си пасват добре и ще създадат чудесно семейство. Не се случва често.
– Е, хайде сега, как да не е често? – Сърцето го болеше да я слуша да говори така, да знае, че така се чувства. – Светът има нужда от влюбени, които си пасват, иначе как би продължил човешкият род? Да бъдеш сам самичък цял живот? Доста самотно занимание.
– Да си сам, означава да можеш да си тръгнеш, когато ти се иска, и да не се налага да бъдеш част от двойка, а след това да се окаже, че си напълно сам, когато всичко отиде по дяволите.
– Ти си циник, Мийра.
– И ми е много добре така. – Тя го изгледа изпод вдигнатите високо вежди. – А ти си романтик, Конър.
– И ми е много добре така.
Тя се засмя весело и гръмко, докато слагаше на масата салфетките, които носеше.
– Брана каза, че всеки сам ще си сервира от тенджерата на печката, така че отивай да се наредиш на опашката.
– Така и ще направя.
Най-напред отиде да донесе вино за вечерята, за да си даде време да отвори сетивата си и да провери дали няма нещо нередно във въздуха наблизо, преди да седнат да хапнат и да говорят за заклинания. Светли и тъмни.
Яхнията бе направо вълшебна, но това си беше обичайно за Брана.
– Господи, страхотно е! – Айона си гребна още. – Трябва да се науча да готвя така.
– Много си добра в приготвянето на гарнитурата – похвали я Брана. – А Бойл не е никак лош готвач. Той ще се оправя с храната, а ти ще се биеш с меч.
– Може и така. В крайна сметка именно аз повалих Мийра на земята.
– Никога ли няма да ѝ омръзне да го повтаря? – зачуди се Мийра. – Явно сега ще трябва да я поваля на свой ред поне десетина пъти, за да помръкне малко блясъкът на победата в погледа ѝ.
– И това няма да свърши работа. – Айона се усмихна, после се облегна назад. – Не си го направила нарочно, нали?
– Не, не съм, но ми се щеше да беше така, за да може сега всички да те съжаляваме.
– Значи, ще вдигнем тост. – Фин вдигна чаша. – За теб, малка сестричке, воин, с когото трябва да се внимава. И за теб, тъмна красавице – обърна се той към Мийра, – която си я направила такъв воин.
– Добре казано – тихо се обади Брана и пийна от виното.
– Понякога е лесно да се каже истината. А понякога –
пе.
– Лесно или не, истината ни е нужна.
– Тогава ще ти кажа каквото знам, макар да не е много. Ранили сте го дълбоко – обърна се той към Конър. – Ти и момчето, Иймън. Но той оздравява. И вие тримата, както и аз, го усещате.
– Събира сили – обади се Конър.
– Така е. Черпи сили от мрака и тъмата около него, вътре в него. Не знам как, иначе бихме могли да намерим начин да спрем това и него.
– Червеният камък. Източникът на силата.
Фин кимна на Айона.
– Да, но как го е получил? Как е бил овладян, как може да бъде отнет и унищожен? Каква цена е платил за него? Единствено той знае отговорите, а аз не мога да проникна отвъд, за да ги открия, да намеря него самия.
– Отвъд реката. Не мога да кажа колко далеч – добави Конър, – но не е на нашия бряг, засега.
– Ще остане там, докато отново е изпълнен със сила. Ако можехме да го нападнем, преди да се е възстановил след схватката с теб и момчето, бихме могли да го довършим. Знам го. Но го търсих, а не можах да намеря леговището му.
– Сам? – Гневът пламтеше в гласа на Брана. – Търсил си го сам?
– Това е удар за всички останали, Фин. – Гласът на Бойл бе тих, но гневът кипеше под повърхността. – Не е редно.
– Последвах кръвта си, както никой от вас не може.
– Ние сме един кръг. – В гласа и по лицето на Айона нямаше гняв, а разочарование, което раняваше дори по-жестоко. – Едно семейство.
За миг благодарността, съжалението, копнежът в гърдите на Фин се надигнаха толкова мощно, че Конър не можа да блокира всичко в съзнанието си. Долови само частица, но и тя бе достатъчна, за да го накара да заговори.
– Точно така е – нищо няма да го промени. Да действаш сам, не е правилно и все пак и аз съм си го мислил. Както и ти – обърна се той към Бойл. – Както и всеки от нас в един или друг момент. Фин носи белега, а не е направил нищо, за да го заслужи. Кой от нас може да каже напълно честно, че ако беше на неговото място, нямаше да направи същото?
– Аз щях да го направя. Конър е прав – съгласи се Мийра. – Всички щяхме да то направим.
– Добре, но… – Айона се пресегна към Фин. – Повече не го прави.
– Ще взема теб и меча ти за защита, но няма смисъл. Намерил е начин да се прикрива от мен и аз тепърва трябва да измисля как да проникна през преградата.
– Ще работим заедно и по-усилено. – Брана отново вдигна чашата си. – Всички ние също се нуждаехме от малко време след слънцестоенето, но не сме се крили в мрака да ближем раните си. Ще работим повече заедно и по отделно и ще открием какво сме пропуснали.
– Трябва да се срещаме както сега по-често, отколкото го правехме напоследък. – Бойл огледа другите край масата, после гребна още яхния. – Не е задължително да е тук, макар Брана да е много по-добра от мен в готвенето. Но можем да се събираме и у Фин.
– Нямам нищо против готвенето – побърза да каже Брана. – Обичам да готвя. А и съм тук или в работилницата през повечето време, така че е лесно.
– По-лесно ще е, ако е планирано и ако всички помагаме – реши Айона и също като Бойл огледа останалите сътрапезници. – Е, кога отново ще се сберем ний шестима?
– Сега пък преразказвате английския бард. – Брана вдигна очи към тавана. – Всяка седмица. Поне веднъж седмично засега. По-често, ако сметнем за нужно. Конър ще работи с мен през свободните си дни, както и ти, Айона.
Разбира се. В почивните дни, вечер, когато е нужно. Последвалата пауза бе съвсем леко неловка.
И ти, Фин. – Брана разчули надве парчето питка, което едва бе докоснала, отхапа залък. – Когато можеш.
– Ще гледам да си освободя графика, когато се налага. И всичко това, всичките ни усилия ще бъдат достатъчни – отсече Конър и се зае отново с яхнията си.