– Върнал се е с теб.
– И двамата бяхме там абсолютно реално, както двамата с теб сега, но и всеки в собственото си време. Дадох му ястребовото око, което татко ми даде – помниш ли го?
– Разбира се. Носеше го непрекъснато като момче. Окачено е на рамката на огледалото в стаята ти.
– Вече не. Не го носех, както и нищо друго, когато си легнах снощи. Но в съня бях облечен и кристалът беше на шията ми. Сега е на Иймън.
– Всеки в своето време. – Тя отиде до вратата, за да отвори на Кател, която се връщаше от сутрешната си разходка. – Седели сте един до друг, говорили сте. Онова, което ти е дал, е дошло тук през съня ти. Трябва да разберем как можем да използваме това.
Тя отвори хладилника и докато вадеше оттам масло, яйца и бекон, Конър осъзна, че историята му, загадката и стремежът ѝ да разнищи всичко до последното парченце щяха да му осигурят закуска.
– Чухме те да свириш.
– Какво?
– На полянката. Чухме те. Той беше толкова сънен, че едва си държеше очите отворени. И музиката долетя, твоята музика достигна до нас. Заспа, докато те слушаше. Свирила ли си снощи?
– Да. Събудих се неспокойна и посвирих малко.
– Чухме те. Долетя чак до нас от твоята стая.
Долови беглото трепване по лицето ѝ, докато слагаше бекона в горещия тиган.
– Значи, не си била в стаята си. А къде?
– Нуждаех се от малко въздух. Просто трябваше да усетя нощта. Излязох само до полето зад къщата. Усещах, че не мога да дишам без въздуха и музиката.
– Ще ми се да намериш начин да оправиш нещата с Фин.
– Конър, недей. Моля те.
– Обичам ви и двамата. Само това ще кажа засега. – Закрачи из кухнята, докато потриваше облото камъче. – Полето е прекалено далеч от полянката в гората, за да стигне мелодията дотам по обичайния начин.
Обикаляше из кухнята, докато сестра му режеше от содената питка, докато бъркаше яйцата в тигана.
– Свързани сме заедно. Ние тримата, онези трима. Той чу музиката ти. Аз вече два пъти говоря с него. Айона е видяла Тийгън.
– А аз нито съм чувала, нито виждала някого от тях.
Конър спря да вземе кафето си.
– Иймън спомена, че и неговите сестри му завиждат.
– Не завиждам. Добре де, малко, признавам си. По-скоро съм разочарована и може би малко обидена.
– Той отнесе музиката ти в сънищата си и се усмихваше насън, макар преди това да беше тъжен.
– Значи, ще приема това засега. – Тя сложи в чиния бекона, яйцата, които бе опържила. Подаде му ги.
– Ти няма ли да хапнеш?
– Само кафе и препечена филийка.
– Ами благодаря за закуската тогава.
– Можеш да си платиш, като ми направиш услуга. – Извади препечените филийки от тостера и остави едната в неговата чиния, а другата прехвърли в по-малка чинийка.
Носи камъка, който ти е дал!
– Този ли? – Вече го бе прибрал в джоба си и сега го измъкна оттам.
– Носи го е теб, Конър, както носиш амулета си! В него има сила.
Тя взе филийката си и кафето и изчака той да седне на масата до нея.
– Не знам, не съм сигурна дали е предположение, интуиция или истина, но в него има сила. Добра магия, заради мястото, откъдето идва, времето, от което е, и човека, който ти го е дал.
– Добре. Надявам се ястребовото око да послужи по същия начин на Иймън и сестрите му.
Работата му не беше само разходки е ентусиазирани туристи или обиколки с училищни групи. Съществена част от живота на школата бе обучението и грижата за птиците. Почистване на хранилките, чиста вода за поилките, проверки на теглото и разнообразна диета, стабилни заграждения, където птиците да могат да се подслонят, но и да усещат въздуха, да го помиришат. Конър се гордееше със здравето, поведението и надеждността на своите птици – както на тези, за които се грижеше от излюпването им, така и на онези, които идваха при него да намерят подслон.
Нямаше нищо против да чисти птичия тор, нито му се свидеше времето, което отделяше да подсуши перата на мокро птиче, нито часовете на тренировки.
Най-тежкото в работата му беше – и винаги щеше да остане – да продаде някоя птица, която е обучавал, на друг соколар.
Както беше уговорката, срещна клиента на едно поле на десетина километра от школата. Фермерът, когото познаваше добре, му позволяваше да води тук младите соколи, които обучаваше, за да ловуват на открито.
Повика красивата женска Сали и я завърза за ръкавицата си, за да я разходи наоколо и да поговори с нея.
– Виж, Фин е срещнал една дама, която иска да те вземе, и даже лично е видял новия ти дом, ако двете си допаднете. Клиентката идва чак от Клеър. Където, по думите на Фин, има хубава къща и чудесен птичарник. Тя също е преминала обучение, както и ти. Ще бъдеш първият ѝ сокол.