Сали го гледаше със златистите си очи и стоеше наперено на китката му.
Той видя лъскавото БМВ да завива по пътя и да спира зад пикапа му.
– Ето я и нея. Искам да бъдеш любезна и да направиш добро впечатление.
Самият той си наложи любезно изражение на лицето, макар веждите му да се повдигнаха за миг, когато от колата излезе стройна блондинка с лице на филмова звезда.
– Вие ли сте госпожа Стенли?
– Меган Стенли. Конър О’Дуайър?
Втората изненада бе американският акцент в говора ѝ. Фин и това не беше споменал.
– Радваме се да Ви видим.
Сали, както я бе помолил, се държеше възпитано, просто си стоеше тихо и наблюдаваше.
– Не знаех, че сте американка.
– Признавам си. – Тя се усмихна и докато се приближаваше към Конър, си спечели няколко точки, като най-напред огледа сокола. – Макар да живея в Ирландия вече пет години и да възнамерявам да остана тук. Много е красива.
– Наистина.
– Фин ми каза, че сам сте я отгледали и обучили.
– Родена е в школата през пролетта. Много е умна, гарантирам го. Свикна е хората за нула време. Направо скочи на ръкавицата ми и ме погледна, сякаш казваше: “Е, ами сега?”. Нося досието ѝ с мен – здравен картон, тегло, хранене, обучение. Занимавали ли сте се със соколи в Америка?
– Не. Със съпруга ми се преместихме в Клеър – съвсем близо до Енис – и един от съседите има два Мишелова на Харис. Аз съм фотограф и започнах да ги снимам, запалих се много. После той ме обучи, помогна ми да направя подходящия птичарник, загражденията, да купя всичко необходимо. Неговото правило гласи, че не бива изобщо и да помислям за вземане на сокол, докато не съм прекарала поне година в подготовка.
– Така е най-добре за всички.
– Отне ми цели две години, понеже имаше период на изчакване, в който съпругът ми се върна в Щатите и се разведохме.
– Това е… сигурно е тежко.
– Не колкото можеше да се очаква. Намерих своето място в Клеър и нова страст в заниманията със соколи. Направих солидно проучване, преди да се свържа с Финбар Бърк. Школата ви има страхотна репутация.
– Фин ми е шеф, но…
– Той каза друго. Когато става дума за соколи или ловни птици, трябва да разчитам на очите, ушите и сърцето на Конър О’Дуайър. – Тя отново се усмихна и забележителното ѝ като на актриса лице грейна. – Сигурна съм, че го цитирам точно. Много бих искала да я видя в полет.
– Затова сме тук. Наричам я Сали, но ако двете се харесате взаимно, можете да я наречете както поискате.
– Никакви звънчета, предаватели?
– Тук не са ѝ нужни, тъй като познава полята – обясни Конър, докато развързваше каишките. – Но в Клеър ще Ви трябват.
Мръдна съвсем леко с ръка и Сали литна, разперила криле. Издигна се високо.
В очите на Меган видя точно реакцията, която искаше да види, на която се бе надявал. Възхита, която граничеше с любов.
– Носите си ръкавица, както виждам. Сложете я и я повикайте при себе си.
– Не нося торбичка с примамка.
– Тя няма нужда от примамка. Ако е решила да Ви даде шанс, ще дойде.
– Малко съм нервна. – Личеше си по смеха ѝ, докато изваждаше ръкавицата от джоба и я слагаше. – Откога се занимавате с това?
– Цял живот. – Наблюдаваше полета на птицата, изпрати ѝ мислите си. – Ако го искаш, отиди при нея.
Сали описа кръг, спусна се. И кацна леко като перце върху ръкавицата на Меган.
– О, красавица си ти. Фин беше прав. Не искам да се връщам у дома без нея.
И Конър си помисли, че птицата никога повече няма да се върне с него.
– Искате ли да я видите как ловува?
– Да, разбира се.
– Само ѝ покажете, че е позволено. Не говорите ли с птиците, госпожо Стенли?
– Меган, моля, и да, говоря. – Сега усмивката ѝ стана замислена, докато изучаваше Конър. – Това не е нещо, което признавам пред много хора. Добре, Сали – ще си остане Сали – ловувай.
Соколът се издигна и закръжа високо. Конър закрачи из полето с Меган, следвайки полета.
– Е, какво Ви доведе в Ирландия и по-точно в Клеър? – попита я той.
– Опит да спасим брака си, който се провали. Но мисля, че спасих себе си, и сега съм щастлива. Само двамата с Бруно сме, а вече ще имаме Сали.
– Бруно?
– Кучето ми. Сладък малък уличен пес, който се появи на вратата ми преди около две години. Въшлив, куцащ, полуумрял от глад. Двамата почнахме да се грижим един за друг. Свикнал е със соколи. Изобщо не притеснява тези на съседа ми.
– Кучето е предимство при лов. Не че на нея ѝ е нужно такова. – Докато говореше, Сали се спусна като куршум.При вида на разперените остри нокти Меган леко изпъшка.