– Всеки път ме стряска. Това е в природата им, изпитват нужда да го правят. Господ или природата, или в каквото сам вярвате, ги е създал да ловуват и да се хранят. Но винаги ми е малко жал. Трябваше ми време да свикна да ги храня, докато сменят перата си, но вече го преодолях. Винаги ли сте живели в Мейо?
– Да, винаги.
Продължиха с лекия разговор – за времето, за соколите, за бар в Енис, който той добре познаваше – докато Сали се гощаваше с дребния заек, който бе хванала.
– Вече съм почти влюбена в нея. – Меган вдигна ръка и соколът се отзова, като долетя и кацна на нея. – Донякъде се дължи на вълнението и дълго сдържано очакване, но мисля, че го има и взаимното харесване, за което говорехте. Ще ми позволите ли да я взема?
– Имате уговорка с Фин – подхвана Конър.
– Да, така е, но той каза, че ще зависи от Вас.
– Тя вече е Ваша, Меган. – Погледна от сокола към жената. – Иначе нямаше да дойде при Вас, след като се нахрани. Ще я отведете със себе си вкъщи.
– Да, да. Донесла съм всичко необходимо, стискайки палци за късмет. За малко да доведа и Бруно, но реших, че е по-добре да се опознаят, преди да пътуват заедно в кола.
Тя погледна Сали и се засмя.
– Имам си сокол.
– И тя има Вас.
– И тя има мен. Мисля, че винаги ще има и Вас, затова дали ще имате нещо против, ако ви направя една обща снимка?
– О, добре, щом искате.
– Фотоапаратът ми е в колата. – Тя подаде Сали на Конър, втурна се към колата си. И се върна с един много внушителен “Никон”.
– Бива си го фотоапарата.
– И мен ме бива с него. Можете да отворите уебсайта ми и да се уверите сам. Ще направя няколко, нали става? – продължи тя, докато преценяваше светлината и фона. – Просто се отпуснете – не искам заучена поза. Ще видим един млад ирландски бог и Сали, кралицата на соколите.
Конър се разсмя и тя направи три бързи снимки една след друга.
– Идеално. Само още една, докато гледате към нея.
Той послушно погледна Сали. Ще бъдеш щастлива с
нея, каза той на птицата. – Чакала е точно теб.
- Страхотно. Благодаря. – Остави фотоапарата да виси на врата ѝ. – Ще Ви изпратя по имейл най-хубавите, ако искате.
– Разбира се, много бих искал. – Измъкна от задния си джоб една от визитните картички, които в последния момент се бе сетил да пъхне там.
– Ето Ви и една от моите. Има и адреса на уебсайта ми. А на гърба написах личния си имейл, когато взех фотоапарата. В случай че имате някакви въпроси или искате да научите още нещо за… Сали.
– Супер. – Пъхна картичката в джоба си.
Малко след това, щом помогна на Меган да настани Сали в специалния кафез за пътуването, Конър седна в своя пикап.
– Супер? Това ли е всичко, което можа да кажеш? – Вдигна очи към небето, докато потегляше. – Какво ти става, О’Дуайър? Жената е прелестна, свободна, умна и запалена по соколите. И ти отвори вратата толкова широко, че повече няма накъде. А ти мина ли през нея? Не. Каза само “супер” и не направи и крачка.
Дали просто беше разсеян заради отговорността на онова, което предстоеше да направят, и това, че не знаеха кога трябва и може да се направи? Но нали то винаги е било на дневен ред, макар и някъде на заден план? И досега никога пе му е пречело на романтичните преживявания.
Толкова ли се бе променило всичко след слънцестоенето? Знаеше, че никога не е изпитвал толкова силен страх, колкото когато бе видял горящите ръце на Бойл и окървавената Айона на земята. Когато бе осъзнал, че животът на всички зависи от всички тях.
Е, както и да е, каза си той, вероятно е най-добре да стои настрани от подобни романтични увлечения още известно време. Нямаше причина да не мине през онази отворена врата на един по-късен етап.
Точно сега трябваше да мине през голямата конюшня, да сподели с Фин как е минала сделката. После го чакаше сестра му, защото, поне на теория, това бе свободният му ден.
Спря пред конюшните, близо до огромната каменна къща, която Фин бе направил за себе си и в която имаше топла вана с размерите на басейн на задната тераса, както и стая на втория етаж, в която държеше магически оръжия, книги и всичко останало, което може да потрябва на вещер
– Особено когато е решил да унищожи тъмен магьосник от собствената си кръв.
До нея беше гаражът с разположения отгоре апартамент, в който живееше Бойл и където скоро щеше да заживее Айона. И големият обор за конете – някои за разплод, други за работа в школата по езда наблизо.
Някои от конете пасяха в ливадата отвъд оградения терен за скокове и уроци по езда.
С изненада забеляза Мийра да води един от конете.
Скочи от пикапа си да поздрави Бъгс, дружелюбното куче, което живееше в обора, после подвикна на Мийра.