– Надявах се да сваря Фин, но теб не те очаквах.
– Дойдох за Руфъс. Днес Цезар трябваше да излезе на разходка с клиенти, но Айона казва, че има леко навяхване
– Предният му ляв крак.
– Нищо сериозно, надявам се.
– Тя казва, че не е. – Мийра преметна юздите на Руфъс върху оградата. – Но решихме да му дадем малко почивка и да го държим под око. Фин е някъде наоколо. Мислех, че днес почиваш.
– Така е, но трябваше да се видя с клиент във фермата на Мълиган. Дамата купи Сали – един от соколите от пролетното люпило.
– И затова си начумерен.
– Не съм начумерен.
– Малко – подхвърли Мийра и се наведе да почеше Бъгс. – Трудно е да отгледаш живо същество, да се почувстваш свързан с него, а после да го дадеш на друг. Но не можеш да задържиш всички.
– Знам – макар да му се искаше да е иначе, – а и двете си допаднаха веднага. Сали я хареса от пръв поглед, усетих го.
– Дамата?
– Американка, преместила се е преди няколко години и възнамерява да остане – дори и след като съпругът ѝ, който вече е бивш, се върнал в Америка.
Мийра изви устни в иронична усмивка, веждите ѝ се повдигнаха.
– Хубавица ли е?
– Да. Защо?
– Нищо, просто го долових в тона ти. Наблизо ли живее?
– Не, в Клеър. Още е малко гнуслива по отношение на лова, но има здрава ръка и обича соколите. Реших да кажа на Фин, че сме направили сделката, после отивам да поработя с Брана, както ѝ обещах.
– И аз ще вървя. – Тя хвана пак юздите. – Понеже ще говориш с Брана преди мен, кажи ѝ, че Айона иска да идем до Голуей да огледа за сватбена рокля, и то скоро.
– Има още много месеци.
– Само шест, а и всяка булка иска да намери роклята, преди да се заеме с останалото.
– Дали ще живеят тук, как мислиш?
Мийра спря за миг, преди да яхне коня, и погледна към жилището на Бойл над гаража.
– Че къде другаде? Не ги виждам да се свиват двамата и стаята на Айона в къщата за постоянно.
Конър осъзна, че тя ще му липсва – или по-скоро и двамата, както бе сега. Разговорите на закуска, приказки преди лягане, когато и двамата оставаха в къщата.
– Апартаментът на Бойл е по – голям, но не и достатъчно за деца.
– Малко избързваш, ми се струва – отбеляза Мийра.
– Не и за хора като Бойл и Айона. – Разсеяно погали коня, докато гледаше всичко, което Фин бе построил за себе си и за другите. – Ще искат да си имат своя къща, нали така, не просто две стаи над гаража.
– Не бях се замисляла. Те ще се оправят. – Тя скочи върху гърба на Руфъс. – Засега тя мисли само за булчинска рокля и букет, както си е редно. Ето го и Фин, идва с Аня.
Тя се загледа в красивата бяла кобилка, която Фин извеждаше от обора.
– Скоро и тя ще е булка, когато я съберем с Аластар.
– За нея няма бяла рокля и букет.
– Но ще получи жребеца, а за някои от нас това е напълно достатъчно.
Смехът на Конър я последва, докато се отдалечаваше на гърба на коня. Той я видя как сръчка Руфъс и той направи грациозен скок, след което отиде да се види с Фин.
Приятелят му се наведе да погали Бъгс с усмивка на лице, докато кучето възторжено махаше с опашка и ръмжеше гърлено.
Говореше е кучето, както Конър знаеше, по същия начин, по който той самият говореше със соколите, Айона – с конете, Брана – с кучетата. Магията в кръвта на Фин му даваше възможност да говори с всички.
– Оплаква ли се от нещо? – попита Конър.
– Само се надява, че не съм забравил това. – Фин бръкна в джоба на коженото си яке за кучешка бисквитка. Бъгс седна и го зяпна с благоговение. – Ти си добро момче, а това ти е наградата.
Бъгс я захапа внимателно, преди да изтича бодро и щастливо в обора.
– Не му е нужно много, за да е доволен – отбеляза Конър.
– Обича си живота тук и не би го сменил с друг. Всеки би бил щастлив, ако изпитва същото.
– Ти щастлив ли си, Фин?
– Понякога. Но на мен ми трябва повече от хрупкава бисквитка и легло в обора, за да съм доволен. Но пък и имам повече – добави той и погали шията на Аня.
– Тя определено е най-красивата кобилка, която съм виждал през живота си.
– И Отлично го знае. Но скромността в една красавица обикновено е фалшива. Ще се разходим с нея, за да могат двамата с Аластар да се погледат един друг. Е, как ти се стори Меган?
– И тя е красавица, определено. Двете със Сали се харесаха. Тя веднага ми плати.
– Знаех, че ще си допаднат. – Фин кимна и без да погледне чека, който Конър му подаде, го пъхна в джоба си. – Ще се върне за още един сокол след месец-два.
Сега Конър се усмихна.
– И аз си помислих същото.
– Ами ти? Ще отскочиш ли до Клеър да ги видиш?
– Мина ми през ума. Мисля, че не, и си го обяснявам само с това, че много неща ми минават през главата в момента. – Конър зарови пръсти в разрошената си от вятъра коса. – Всяка сутрин се будя с мисълта за предстоящото, за него. Преди не беше така.