– Наранихме го, но и той ни рани. За малко да не стигнем до Айона навреме. Никой от нас няма да го забрави.
При цялата сила, която бяхме събрали, не беше достатъчно. Той няма да го забрави.
– Следващия път ще имаме повече. Отивам да поработя е Брана. – Леко сложи ръка върху тази на приятеля си. – Ела с мен.
– Не днес. Няма да ме иска наоколо, след като е очаквала да бъдете само двамата.
– Брана няма да остави чувствата ѝ да попречат на онова, което трябва да бъде сторено.
– Това е самата истина – съгласи се Фин и се метна върху седлото. Остави Аня да потанцува малко. – Трябва да живеем, Конър. Въпреки всичко, заради всичко, покрай и през ставащото. Трябва да живеем живота си по най-добрия начин, който можем.
– Мислиш ли, че ще ни победи?
– Не мисля. Не, няма да ви победи.
Конър решително стисна юздите на Аня и погледна Фин с буреносен пламък в зелените си очи.
– Нас. Ние сме едно, Фин, и винаги ще бъдем.
Фин кимна.
– Той няма да победи. Но преди битката, а тя ще бъде горчива и кървава, трябва да живеем. Може би бих избрал друг живот, ако можех, но смятам да направя най-доброто с този, който имам. Ще дойда в къщата скоро.
Остави Аня да води и тя препусна бясно.
Конър се чувстваше доста объркан и в лошо настроение, когато пристигна вкъщи. Светлината от прозорците на работилницата на Брана се отразяваше в цветните бутилки и бурканчета, в които тя държеше своите лосиони и кремове, серуми и отвари. Колекцията ѝ от хаванчета и чукчета, работните ѝ пособия, свещите и растенията, които бе подредила, бяха точно по местата си.
Кател се бе проснала пред работния ѝ плот като пазач, докато тя седеше, заровила нос в дебелата книга, която той знаеше, че е била на Сърха.
Огънят в огнището припукваше, а на печката къкреше нещо.
“Още една красавица”, помисли си той – явно бе обграден от такива – е тъмната ѝ коса, прихваната назад, за да открие лицето, е навити ръкави на пуловера. Очите ѝ, сиви като пушека от комина, се вдигнаха към него.
– Ето те и теб. Отдавна трябваше да си тук. Половината ден мина.
– Имах да свърша някои неща, както ти казах вече.
Веждите ѝ се вдигнаха.
– Какво те е ядосало толкова?
– В момента – ти.
Не, настроението му съвсем не бе лошо, осъзна той. Вече определено бе отвратително. Отиде решително до кутията на плота до печката. Там винаги имаше бисквити и малко се разведри, като видя, че има от меките и пухкави, които тя овалваше в канела и захар.
– Дойдох, щом можах. Трябваше да се оправя с продажбата на сокола.
– Любимец ли ти беше… Не ми казвай, те всички са ти любимци. Бъди реалист, Конър.
– Реалист съм, по дяволите. Продадох сокола, а купувачката беше красива, свободна и проявяваше интерес. И съм достатъчно реалист, за да знам, че трябва да дойда тук при теб и работата ни, иначе сега щях да правя страхотен секс.
– Ако сексът е толкова адски важен, върви. – Тя присви очи и му отвърна също толкова ядосано. – Предпочитам да работя сама, вместо да ми крачиш наоколо настръхнал и превъзбуден.
– Точно това, че не е толкова адски важен и не е бил още отпреди слънцестоенето, ме тревожи. – Натъпка една бисквита в устата си и размаха друга във въздуха.
– Ще ти направя чай.
– Не искам никакъв проклет чай. Добре, искам. – Отпусна се тежко на един от високите столове до работния ѝ плот и почеса Кател по врата, когато кучето дойде и сложи глава на крака му. – Не е заради секса, нито заради жената или сокола. Заради всичко е. Цялата история. Просто всичко ми се струпа наведнъж и се поддадох на лошото настроение.
– Понякога ми се ще да се покатеря на покрива и да крещя. Да изкрещя на всичко и всички.
Вече по-спокоен, Конър захапа втората бисквитка.
– Но не го правиш.
– Засега, но може и дотам да стигна. Ще пийнем чай, носле ще поработим.
Той кимна.
– Благодаря.
Тя го погали по гърба, докато минаваше край него към печката.
– Ще имаме добри и лоши дни, преди всичко да свърши, по и преди да свърши, трябва да живеем по най-добрия начин.
Конър се загледа в тила ѝ, докато тя слагаше чайника на печката, и реши да не споделя, че Фин е казал съвсем същото.
СЕДМА ГЛАВА
Реши да се отбие в бара. Беше му дошло до гуша от магии, заклинания, от смесване на отвари. Искаше малко светлина, музика, приятелски разговори, които да не се въртят около тъмната и светлата страна или края на всичко познато.