На всичко, което обичаше.
И може би, само може би, ако Алис случайно се окажеше там, щеше да види дали още проявява интерес.
Нима човек не се нуждае от развлечения, когато съдбата на света зависи от равновесието на силите? Както и малко веселие, малко топлина. От чудния, прекрасен звук на женско стенание под него?
И най-вече човек се нуждаеше от свобода, когато трите най-важни жени в живота му са решили да си направят в дома му предсватбено кокошка-парти – не че би използвал тези думи пред тях, ако държеше да си запази кожата цяла.
Но едва излязъл от къщата, осъзна, че не иска да е в бара с много хора или в компанията на Алис. Затова само извади телефона си и написа съобщение на Фин, докато отиваше към пикапа си.
Къщата е пълна с жени, които приказват за сватби. Ако си у дома, идвам при теб.
Едва бе завъртял ключа в стартера, когато получи отговора на Фин.
Идвай, братле.
Конър се засмя горчиво и потегли.
Щеше да му се отрази добре, каза си той, след като цял ден е бил приведен над книги със заклинания със сестра си, сега да прекара малко време в къщата на мъж, в мъжка компания. Сигурно можеха да довлекат и Бойл от апартамента му над гаража, да пийнат няколко бири, може би да поиграят билярд в залата за забавления на Фин.
Точното лекарство за него след дълъг и недотам удовлетворяващ ден.
Тръгна по обиколния път, който се виеше през зелената гора в мекия здрач. Видя една лисица, която побърза да се скрие в храстите – размазано червеникаво петно – а жертвата ѝ още потръпваше между зъбите.
Природата бе пълна както с красота, така и с жестокост, както Отлично знаеше.
Но за да оцелее лисицата, полската мишка трябва да загине. Такъв бе редът на нещата. За да оцелеят те, Кеван не можеше да остане. Затова той, който никога не бе тръгвал на бой, ако можеше да се измъкне е приказки, никога не бе наранил съзнателно жива душа, сега би убил без колебание и вина. Би убил, призна си той, с ужасяващо удоволствие.
Но тази вечер нямаше да мисли за Кеван или убийства, или оцеляване. Тази вечер искаше само приятелите си, бира, а може би и малко билярд.
На по-малко от километър разстояние от дома на Фин пикапът сякаш се задави, придърпа и после напълно угасна.
– Мътните го взели.
Имаше гориво, защото бе напълнил резервоара догоре предния ден. А и бе направил основен преглед на камиона – от двигателя до ауспуха – едва миналия месец.
Би трябвало да се движи безпроблемно.
Измърмори под нос, преди да бръкне в жабката за фенерче и да излезе, за да вдигне капака.
Разбираше малко от двигатели – така, както разбираше малко от водопроводни инсталации, дърводелство и строителство, както и от електрически мрежи. Ако соколите не бяха завладели напълно сърцето и мислите му, би могъл да започне собствен бизнес като майстор по всичко.
Но пък уменията му бяха полезни в подобни ситуации.
Освети е фенерчето двигателя, провери кабелите на акумулатора, карбуратора, махна с ръка, за да завърти ключа в стартера, и се загледа в мотора, който се опитваше да завърти с дразнещо и озадачаващо стържене.
Не виждаше абсолютно нищо нередно.
Естествено, би могъл да оправи всичко с едно махване с ръка и да поеме по пътя си към приятелите, бирата и вероятно билярд.
Но беше въпрос на чест.
Затова провери маркуча на помпата за горивото, отново погледна кабелите на акумулатора и не забеляза мъглата, която пълзеше по земята.
– Хм, истинска загадка.
Понечи да разпери ръце над двигателя и да направи един вид сканиране на проблема – като компромис, преди напълно да се предаде.
И тогава усети мръсния примес във въздуха.
Бавно се обърна и забеляза, че е затънал до глезени в мъглата, която стана ледена при помръдването му. Сенките се сгъстиха като тъмна завеса, която закри дърветата, пътя, всичко наоколо. Дори и небето изчезна под нея.
Той се появи като човек, а червеният камък на врата му грееше на фона на гъстата внезапна тъма.
– Сам си, млади Конър.
– Както и ти.
Кеван разпери ръце и само се усмихна.
– Любопитен съм. Нямаш нужда от подобна машина, за да се придвижиш от място на място. Трябва само да…
Кеван протегна ръце, вдигна ги нагоре. И се приближи с половин метър, без видимо да помръдне изобщо.
– Ние уважаваме дарбата си достатъчно, за да не я използваме за дребни неща. Имам си крака за ходене или ако имам нужда – камион или кон.
– Но ето те сега сам насред пътя.
– Имам приятели и роднини наблизо. – Макар че когато се опита да се свърже с тях, не успя – не можеше да проникне отвъд гъстата пелена от мъгла. – Какво имаш ти, Кеван?