– Каквото и да направиш, няма нещо, абсолютно каквото и да било, което да разруши приятелството ни. Нито дори ако кажеш “не”, макар аз да искам да кажеш “да” повече, отколкото… ами повече, отколкото бих искал.
Той също се изправи.
– Затова и двамата ще помислим, ще си дадем малко време, за да преценим какво изпитваме.
– Така е най-добре, нали? Просто ни трябва малко време да охладим страстите, да помислим трезво, за да не скочим импулсивно в нещо, за което после ще съжаляваме. И двамата сме достатъчно разумни и уравновесени.
– Тогава така и ще направим.
Подаде ѝ ръка, за да сключат сделката. Мийра я пое, стисна я. После и двамата просто останаха така – без да се отдалечават, нито приближават, нито да се пускат.
– О, по дяволите. Няма да мислим изобщо, нали?
Той само се ухили.
– Не и тази нощ.
Двамата се хвърлиха един към друг.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Безумното и тромаво опипване не бе в обичайния му стил, но това бе нещо толкова… експлозивно, че той изгуби ритъма и стила си. Сграбчваше каквото му попадне, поемаше каквото можеше. А имаше толкова много за докосване от нея – неговата висока и стройна приятелка.
За малко щеше да разкъса ризата ѝ, докато се добере до повече.
Вече нямаше спиране за никого от двамата, защото тук властваха нужди и копнежи, които бяха много по-могъщи от внимателното и рационално обмисляне. Владееше ги силата на момента, а следващият и по-следващият трябваше да почакат.
Този напълно нов глад, който изпитваше за нея, само за нея, трябваше да бъде утолен.
Но не, осъзна той, прави във всекидневната ѝ или търкалящи се по пода.
Вдигна я на ръце.
– О, господи, не се опитвай да ме носиш. Ще си навехнеш кръста.
– Имам здрав гръб. – Извърна глава, за да срещне устните ѝ, докато отиваше към спалнята ѝ.
Лудост, мислеше си тя. И двамата бяха полудели. Но изобщо не я беше грижа. Той я носеше и макар целта му – както и нейната – да бе бързината, беше ужасно романтично.
Ако се спънеше, какво толкова – щяха да довършат започнатото, където и да се озовяха.
Но той не се спъна. Падна заедно с нея на леглото, а старите пружини изскърцаха от изненада, поддадоха и двамата се сгушиха в меките постелки и завивки.
А ръцете му, тези вълшебни ръце, действаха усърдно и прелестно.
Тя използва своите, за да издърпа и махне пластовете от дрехи, докато – най-сетне, слава на бога – намери гола кожа. Топла, гладка, с прекрасните мускули на мъж, който знае как да ги използва.
Претърколи се с него, борейки се заедно да премахнат всяка бариера помежду им.
– Проклети дрехи – измърмори той и я разсмя, докато се мъчеше да разкопчае токата на колана му.
– И двамата работим навън.
– Добре е, че си струва дългото разопаковане. О, ето те най-после – измърмори той и напълни шепите си с голите ѝ гърди.
Стегнати и меки, пищни. Красиви и щедри. Можеше да напише цяла ода за великолепните гърди на Мийра Куин. Но в момента искаше само да ги докосва, да ги вкусва. И да усеща как пулсът ѝ се ускорява от лек галоп до буйно препускане при докосването на пръстите му, устните, езика.
Липсваше само…
Създаде светлина в мрака, мека и бледозлатиста като кожата ѝ. Когато очите ѝ срещнаха неговите, той се усмихна.
– Искам да те видя. Красива Мийра. С очи на циганка и тяло на богиня.
Галеше я, докато говореше. Никакво тромаво опипване вече; най-накрая бе намерил ритъма си. Защо да бърза с нещо толкова приятно, след като можеше да му се наслади? Можеше да пирува с гърдите ѝ цял живот. Ами устните ѝ – меки и пухкави, жадни като неговите. И раменете ѝ – силни, здрави. Изненадващо сладостната извивка на шията ѝ. Чувствителна точно там, под брадичката, така че потръпваше, когато я целуваше.
Обожаваше как реагира – потръпване, пресечено поемане на въздух, гърлен стон – докато изучаваше тялото ѝ сантиметър по сантиметър.
Навън някой викна в пиянски поздрав, последван от буен смях.
Но тук, в убежището на леглото ѝ, имаше само въздишки, шепот и тихото скърцане на пружините под тях.
Бе поел юздите, осъзна тя. Не знаеше как точно е станало, тъй като никога досега не бе предавала контрола другиму. Но по някое време – между бързането и търпението, тя се бе оставила във властта му.
Ръцете му се плъзгаха по тялото ѝ, сякаш имаше цяла вечност на разположение само да я гали, милва и докосва. Разпалваха в нея огньове, докато сякаш цялото ѝ тяло грееше в пламъци, сякаш под кожата ѝ тлееше жарава като светлината, която бе сътворил.
Харесваше ѝ да го усеща, дългия му гръб, тесния ханш, силните му ръце на човек, който работи с тях. Ухаеше на гора, земен и свеж аромат, а вкусът му – на устните, кожата – беше същият.