Вкусът на дома.
Докосваше я там, където копнееше да бъде докосната, вкусваше я там, където искаше да усети устните му. И намираше тайни местенца, за които дори не бе подозирала, че жадуват внимание. Вътрешната страна на лакътя, зад коляното, нежната кожа от долната страна на китката. Шепнеше ѝ сладки думи, които докосваха сърцето ѝ. И запалваха нова светлина.
Сякаш знаеше кога тлеещата жарава се превръщаше в пулсиращо желание, а желанието – в изгаряща нужда. Затова отговори на тази нужда, като разпалваше удоволствието все по-силно и по-силно, докато тя не изгуби себе си.
Останала без сили, замаяна от прилива на усещания и чувства, тя се вкопчи в него, мъчейки се да се върне на земята.
– Само момент. Дай ми минутка.
– Сега – каза той. – Трябва да бъде сега.
И проникна в нея. Погълна устните ѝ, докато я обладаваше дълбоко и бавно.
“Трябва да е сега”, помисли си той отново. Тя се бе отворила да го посрещне. Гореща и влажна за него.
Стонът ѝ беше приветствие за него; ръцете ѝ бяха като здрави въжета, които го притискаха силно.
Тя се надигна към него, обви дългите си крака около тялото му. Раздвижи се заедно с него, сякаш бяха се сливали по този начин, точно по този, стотици пъти в предишни животи. В заревото на светлината, която бе създал, в жаравата на огъня, който сега създаваха заедно, той се взираше в нея.
Dubheasa. Тъмна красавица.
Гледаше я, докато онова, което сътворяваха заедно, го погълна изцяло и удоволствието стана дълбоко като очите ѝ. В мрака и светлината той се предаде във властта ѝ, както и тя – в неговата.
Остави я да го вземе със себе си.
Мийра лежеше и се наслаждаваше. Очакваше – след като вече бе приела за факт секса с Конър – безгрижно и весело търкаляне в леглото. Вместо това беше… обгрижена, глезена и дори съблазнена, при това с безкрайна нежност.
И нямаше никакви оплаквания.
Сега тялото ѝ бе напълно отпуснато и омекнало, безсилно в най-добрия смисъл.
Знаеше си, че ще е добър – все пак имаше достатъчно практика – но не предполагаше, че ще бъде абсолютно невероятно съвършен.
Затова сега можеше да въздъхне с безкрайно задоволство
– С ръка, отпусната върху чудесния му стегнат задник.
В същия миг на въздишката ѝ хрумна, че няма начин тя да се е представила на същото ниво. Беше я изненадал, каза си тя, и сигурно не беше показала най-доброто от себе си
– Така да се каже.
Дали затова сега лежеше върху нея неподвижен като мъртвец?
Тя помръдна ръка, не беше много сигурна какво да направи или каже.
Той се раздвижи.
– Предполагам, че искаш да се преместя.
– Хм… ами…
Той се претърколи и се просна по гръб. Понеже не каза нищо, тя се прокашля.
– А сега какво?
– Мисля – отвърна той. – След като си починем мъничко, можем да го направим пак.
– Мога и по-добре.
– По-добре от какво?
– Отколкото се представих. Бях стъписана.
Той лениво прокара показалец отстрани по тялото ѝ.
– Ако беше се представила по-добре, мисля, че щяха да са ми нужни седмици да се съвзема.
Тъй като не можеше да реши точно какво означава това, тя се надигна достатъчно, за да го погледне в лицето. Знаеше как изглежда един задоволен мъж, затова се успокои.
– Значи, за теб е било хубаво.
Той отвори очи и я погледна втренчено.
– Обмислям как да отговоря, защото, ако кажа истината, ти може да кажеш: “Щом е било толкова добре, това е всичко за тази нощ”. А аз те желая отново дори преди да съм си поел въздух.
Пъхна ръка под тялото ѝ и я придърпа към себе си, сгуши я, така че лежаха лице срещу лице.
– А за теб хубаво ли беше?
– Обмислям как да отговоря – каза тя и го разсмя.
– Липсваше ми голото ти тяло.
– Не си ме виждал гола до тази вечер.
– Нали не си забравила онази вечер, когато с Брана, Бойл и Фин се измъкнахме и отидохме да плуваме в реката?
– Никога не сме… О, тогава ли? – Доволна сплете крака с неговите. – Бях само на девет, идиот такъв!
– Но беше гола. Искам да отбележа, че си пораснала и си се оформила чудесно. – Плъзна длан надолу по гърба ѝ, върху дупето, където я задържа. – Даже много добре.
– А ти, ако не ме лъже паметта, беше като върлина. И ти си оформил хубаво тяло. Онази нощ много се забавлявахме – спомни си тя. – Замръзнаха ни задниците на всички, но беше страхотно. Бяхме толкова невинни и нямахме никакви грижи на света. Но той сигурно ни е наблюдавал дори и тогава.
– Недей. – Конър докосна с пръст устните ѝ. – Не го споменавай тук, не и тази вечер.
– Прав си. – Разроши с пръсти косата му. – Колко души мислиш, че са като нас тази нощ и споделят толкова много години и общи спомени?