– Не са много, предполагам.
– Не бива да губим това, Конър. Не бива да губим онова, което сме един за друг, за Брана, за всички. Трябва да се закълнем в това. Че няма да изгубим и най-малката частица от приятелството, което винаги е било помежду ни, независимо какво ще се случи.
– Тогава ще ти се закълна и ти на мен. – Взе ръката ѝ, сплете пръсти с нейните. – Свещена клетва, която никога няма да нарушим. Приятели сме били винаги и завинаги ще останем такива.
Тя видя светлината, която грейна около сплетените им пръсти, почувства топлината.
– Кълна ти се.
– И аз на теб. – Целуна пръстите ѝ, после бузата, устните. – Трябва да ти кажа и още нещо.
– Какво е то?
– Вече си поех въздух.
Тя се засмя и той отново се търколи върху нея.
Беше закусвала с него и преди, безброй пъти. Но никога на малката масичка в нейния апартамент и никога, след като са си взели душ заедно.
Можеше да се смята за късметлия, каза си тя, понеже се По сетила да вземе малко от хубавите кроасани от кафенето, когато отиде да купи десерт за майка си вчера.
В добавка приготви и обичайната си закуска – овесена каша – докато той правеше чай, понеже нямаше никакво кафе в шкафа ѝ.
– Тази вечер ще се събираме – напомни ѝ той и захапа един кроасан. – Тези неща са страхотни.
– Така е. Гледам да не ходя често в кафенето, защото имам навик да купувам по дузина от всеки вид. Ще дойда направо от конюшните – добави тя. – И ще помогна на Брана за готвенето, ако мога. Хубаво е, че сега се събираме редовно, мака да не съм сигурна, че на някого му е хрумнала гениална идея какво да направим точно или кога.
– Е, поне мислим по въпроса, и то заедно, така че нещо ще изскочи.
Той вярваше в това, а и кроасаните допълнително допринасяха за оптимизма му.
– Какво ще кажеш да те хвърля до конюшните на път за работа, а после да те взема, когато и двамата приключим? Ще ти спестя малко бензин, а и ми се струва глупаво и двамата да шофираме поотделно.
– Така ще се наложи да ме доведеш вкъщи след това.
– Това е тайната ми мисъл. – Вдигна чашата си чай, сякаш вдигаше тост в своя чест. – Ще те доведа обратно и ще остана с теб, ако нямаш против. Или пък би могла направо да останеш в къщата.
Тя изпи чая си, който той бе направил достатъчно силен, че да разтрепери човек.
– Какво ще си помисли Брана?
– Скоро ще разберем. Не бихме искали да го скрием от нея, нито ти, нито аз, дори и да можехме. Което няма как да стане – добави той с небрежно вдигане на рамене, – понеже тя ще разбере.
– Всички ще трябва да научат. – Нямаше смисъл, реши Мийра, да бъдат пресилено дискретни. – Така е редно. Не само защото сме приятели и роднини, а и защото сме един кръг. Онова, което сме един за друг… това е част от кръга, нали?
Той изучаваше лицето ѝ, докато тя побутваше овесената каша в чинията си.
– Не бива да се тревожиш, Мийра. Имаме право да бъдем заедно по този начин, щом и двамата го искаме. Хората, които ни обичат, няма да си помислят нищо лошо.
– Прав си. Но що се отнася до другото ми семейство
– Кръвните ми роднини – предпочитам да не ги замесваме.
– Решението е твое.
– Не че се срамувам от това, Конър, не бива да мислиш така.
– Не го мисля. – Веждите му се вдигнаха нагоре, той гребна с лъжица от кашата ѝ и я поднесе към устните ѝ.
– Познавам те, нали? Защо бих си помислил подобно нещо, след като те познавам?
– Това е предимство в случая. Просто майка ми ще започне да се суети, да те кани на вечеря. Не бих понесла още една катастрофа в кухнята веднага след вчерашната
– А и финансово няма да издържа на по-голяма сметка в хотела на Раян. Във всеки случай тя скоро ще замине на гости при Морийн и освен ако не се окаже нова катастрофа, преместването ѝ може да е за постоянно.
– Ще ти липсва.
– Много бих искала да изпитам това чувство. – Издиша шумно, но хапна още малко от кашата, преди отново да му хрумне да я храни. – Това прозвуча злобно, но е самата истина. Мисля, че двете ще се разбираме чудесно, ако има известно разстояние помежду ни. И…
– И какво?
– Вчера имаше един момент, докато бързах към къщата ѝ, когато не бях сигурна какво ще заваря. Внезапно си помислих, ами ако Кеван я е нападнал, както направи с мен? Беше глупаво, тъй като няма причина и никога не е имал. Но се сетих и какво каза за това, че се чувстваш по-спокоен, като знаеш, че родителите ти са далеч от всичко тук. И аз ще съм по-спокойна за майка си така. Онова, което предстои, е само за нас.
– Така и ще бъде.
Остави я в конюшните и се върна обратно до дома си, за да смени работните си дрехи от предния ден.