Тя взе юздите, ремъка, седлото, одеялото.
– Затова ти го казвам.
– Двамата си подхождате… Ти си щастлива – добави Айона, която на свой ред помъкна такъми и последва приятелката си навън. – Значи, си подхождате. Защо казваш, че е в този момент?
– Защото моментът е сега, а кой знае какво може да стане утре? Ти и Бойл планирате бъдещето – и двамата сте устроени така. – Отиде в отделението при Маги, кобилата, която бе избрала за една от клиентките си. – Аз предпочитам да живея ден за ден.
– Ами Конър?
– Той винаги живее за деня във всяко отношение. Това е за Цезар. Просто ги остави там, а аз ще се погрижа за него. Ти си имаш урок.
– Поне ми кажи беше ли романтично?
– Имаш много нежно сърце, Айона, но мога да те уверя, че беше точно така. Което е доста неочаквано и много приятно. – За миг, само за един миг тя опря буза в меката шия на Маги. – Мислех си, е, след като стана ясно накъде вървят нещата, че просто ще разкъсаме дрехите си. Но… той озари стаята със сияние. И мен също.
– Толкова е красиво. – Айона пристъпи вътре, прегърна здраво Мийра. – Прелест. Сега и аз съм щастлива.
Айона поведе Аластар, нейния едър, красив сив жребец, пече оседлан и чакащ, от отделението му към манежа. Усмихна се, когато чу Мийра отново да си пее.
– Влюбена е – прошепна тя на коня и разтри силната му шия. – Просто още не го знае. – Аластар я побутна с нос и тя се засмя. – Знам, още сияе леко. И аз го забелязах.
Мийра продължи тихичко да си тананика, докато водеше конете към заграждението, където преметна юздите им пад оградата. Обърна се да иде за последния и забеляза Бойл да води Руфъс.
– Благодаря ти. Понеже Айона има урок на манежа, ще разведа групата из заграждението за малко, колкото да се уверя, че са толкова опитни, колкото твърдят, преди да потеглим.
Вдигна очи към небето.
– Денят е чудесен, нали? Хубаво е, че са запазили цял час.
– А току-що ни се обадиха да си запазят час за още една група от четирима за обяд. Сватбата ни води доста клиенти.
– Мога да поема и тях. – Имаше достатъчно енергия да язди, да рине тор и да чисти на конете цял ден и цяла нощ. – Дължа ти го заради свободното време вчера.
– Няма да си броим часовете сега – отвърна Бойл, – но би било хубаво, ако ги поемеш, понеже Айона има двама клиенти в десет и половина, а Мик има урок в единайсет, докато Пати е на зъболекар сутринта. Дебора има клиенти в един часа, така че сме доста натоварени. И все пак мога и аз да ги поема.
– Ти мразиш обиколките с клиенти, а аз нямам нищо против. – Потупа го по бузата, което го накара да я изгледа втренчено.
– Много си весела тази сутрин.
– И защо не? – попита тя, докато четиримата ѝ клиенти вървяха към конюшните. – Най-сетне имаме слънчев ден, майка ми отива на дълго гостуване с голяма вероятност да остане завинаги у Морийн, а аз правих страстен и невероятен секс с Конър снощи.
– Хубаво е, че майка ти ще гостува на… Какво?
Мийра едва успя да сдържи смеха си при вида на зяпналата уста на Бойл.
– Правих секс с Конър снощи, както и тази сутрин.
– Ти… – Той замлъкна, напъха ръце в джобовете си, което беше толкова в негов стил, че Мийра не се сдържа и отново го потупа по бузата.
– Предполагам, че и той е доста весел, но можеш сам да го попиташ при първа възможност. Вие сте семейство Маккинън, нали? – викна Мийра и като се усмихваше през цялото време, отиде да посрещне сутрешната си групичка.
Малко след това, след като приключи с документацията и усърдно избягваше въпросителните погледи на Бойл, тя бе оборудвала клиентите си с всичко необходимо и ги бе качила по конете.
– Е, вече виждам, че всички знаете как да се справяте с конете – каза тя, след като бяха направили няколко бързи обиколки в заграждението. Отвори им портата и сама яхна Куин Бий.
– Избрали сте чудесна сутрин, а няма по-добър начин да видите всичко наоколо, от ездата. Харесва ли ви престоят в “Ашфорд”? – подхвана тя обичайния лек разговор, докато се отдалечаваха от конюшните.
Отговаряше на въпросите им, оставяше ги да бъбрят помежду си, обръщаше се на седлото си от време на време само да провери как са и да им покаже, че е на тяхно разположение.
Беше чудесно, мислеше си Мийра, да язди през гората под ясното синьо небе, сред благоуханния земен мирис на ранната есен, който се носеше от мекия бриз. Уханието ѝ напомни за Конър и усмивката ѝ грейна по-ярко.
И ето че го зърна, беше излязъл с друга групичка на разходка със соколи. Беше с работна жилетка, но без шапка и косата му се вееше край лицето, теглена от палавия нежен бриз. Усмихна ѝ се широко, докато слагаше примамка на ръкавицата на клиента си, а съпругата на мъжа се приготвяше с фотоапарата.