– Роднини ли са ви? – попита Мийра, след като нейната групичка и клиентите на Конър се поздравиха отдалеч.
– Братовчеди на съпрузите ни. – Жената – казваше се Деидра – се приближи да язди редом е Мийра. – И ние обсъждахме дали да не се запишем за разходка със сокол.
– Разбира се, непременно го направете. Страхотно преживяване е и ще си спомняте дълго за него.
– Всички соколари ли са като онзи?
– О, това е Конър, който ръководи школата. И няма друг като него. – “А аз правих секс с него преди закуска”, мислено допълни тя и също се ухили на Конър, докато водеше групата си нататък.
– Конър – чу да повтаря клиентката зад гърба ѝ. – Джак, трябва и ние да се запишем за разходка със соколи.
Предвид обстоятелствата, Мийра не можеше да я вини.
Поведе ги покрай реката, забавляваше се с тях, с разходката. Навлязоха навътре, където сенките бяха по-гъсти, а после отново на открито, където слънцето грееше в клоните.
Когато завиха и поеха обратно, Мийра видя вълка.
Само една сянка в сенките с лапи, потънали в мъгла. Камъкът на врата му блестеше като око, макар самият вълк да потреперваше, като че ли бе от пара.
Конят ѝ потрепери под нея.
– Спокойно – прошепна тя, без да откъсва поглед от вълка, докато галеше шията на Куин Бий. – Ти само запази спокойствие и останалите ще последват примера ти. Ти си кралицата, не забравяй.
Вълкът ги дебнеше, но без да приближава.
В гората вече не пееха птички, катеричките не се щураха забързано в клоните.
Мийра извади огърлицата, която Конър ѝ бе дал, изпод пуловера си и леко я вдигна, така че камъните да отразят светлината.
Зад нея клиентите бъбреха безгрижно.
Вълкът показа големите си зъби. Мийра сложи ръка на ножа, който носеше на колана си. Ако я нападнеше, щеше да се бие. Да защити хората, които водеше, конете, себе си.
Щеше да се бие.
Соколът се спусна – от синьото небе, през зелените клони.
Мийра едва успя да примигне и сянката на вълка бе изчезнала.
– О, вижте, един от соколите! – Деидра посочи към клона, на който сега бе кацнала птицата с прибрани криле. – да не би да е избягал?
– Не, съвсем не. – Мийра се стегна, върна усмивката на лицето си и се завъртя на седлото. – Това е личният сокол на Конър, Ройбиър, който е решил да се позабавлява, преди да се върне в школата.
Вдигна ръка да докосне отново огърлицата и спокойно излезе от гората.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В мига, в който бе възможно да се измъкне, Конър отиде е колата си до конюшните. Наоколо имаше прекалено много хора, за да говорят, прецени той веднага, но след като видя Мийра да разговаря с група клиенти, които току-що бе довела обратно, поне знаеше къде е и какво прави.
Намери Бойл в едно от отделенията да разтрива Цезар.
– Натоварен ден – отбеляза Бойл. – Тази сватба ни докара толкова клиенти, че едва смогваме да ги обслужим.
– Същото е и при нас. Сега са последните две обиколки е клиенти за деня.
– И ние имаме две групички навън в момента, макар че Мийра трябва да се върне вече.
– Току-що се е прибрала. – Конър разсеяно погали дорестия кон, докато Бойл го четкаше. – Можеш ли да я пуснеш да си ходи, или имаш още нужда от нея днес?
– Чака ни вечерното хранене, а Айона е в голямата конюшня за урок.
– Тогава ще я наглеждаш ли? Аз ще изтичам да довърша нашата работа за деня. Фин с Айона ли е?
– У дома си е, ако това имаш предвид, и имаме уговорка да я заведе до вас, когато и двамата приключат. – Тонът на Конър накара Бойл да остави настрана четката за сресване на коня. – Нещо те тревожи. Какво има?
– Кеван. Днес го видях, дебнеше Мийра на обиколките ѝ. Както и мен за известно време. Нищо не се случи – допълни Конър, когато Бойл изруга. – И не беше напълно тук – не и чисто физически.
– Беше ли тук, или не беше? – настоя Бойл.
– Беше, но по-скоро като сянка. Това е нещо ново и трябва да го обсъдим довечера, когато сме всички заедно. Но ще съм по-спокоен, ако знам, че си с нея, докато свърша.
– Ще я държа под око. – Бойл извади телефона си. – И можеш да си сигурен, че Фин ще наглежда Айона. Ами Брана?
– Ройбиър следи за всички, а и Мерлин е с него. Но ще бъда много по-доволен, когато се съберем у дома.
Отне му близо час да приготви всички птици за през нощта и да прегледа част от документацията, която Кийра съвестно бе подредила върху бюрото му. Отдели време и да добави още една защита около школата. Кеван вече бе проникнал в конюшните веднъж. Можеше да опита да се добере и до соколите.