– Съжалявам. Не мислех ясно. Беше грешка и съжалявам за това.
– Нито пък мен – заяви Бойл е пламнало от гняв лице, когато застана до нея. – Бъди благодарен, че няма да ти разбия главата за това.
– Благодарен съм ти и много съжалявам.
Едва сега Мийра забеляза, че Аластар е дошъл – сигурно беше прелетял от конюшните. Тук бяха конят, соколът и кучето. Тримата тъмни вещери. Както и потомъкът на Кеван с неговия личен сокол, който сега бе кацнал редом с Ройбиър на едно близко дърво.
И те двамата с Бойл.
– Или сме един кръг, или не сме.
– Един кръг сме. – Конър улови ръцете ѝ и само ги стисна по-здраво, когато тя се опита да ги дръпне. – Заедно сме. Беше грешка от моя страна. Поддадох се на гнева и това също бе грешка. И глупаво. Изолирах ви и двамата, а това ви обижда. Отново ще повторя, много съжалявам.
– Добре тогава. – Бойл прокара пръсти в косата си. – По дяволите, няма да откажа една бира.
– Влизай – покани го Брана и огледа останалите. – Вземайте си каквото искате. Искам да остана за минутка насаме с Мийра. Само за минутка, Мийра – повтори тя, докато Конър продължаваше да стиска ръцете ѝ. – Върви, вземи си бира и отвори виното, което Фин трябва да е донесъл.
– Донесох.
Фин отиде до колата си, извади оттам три бутилки.
– Хайде, Конър. На всички ще ни дойде добре едно питие след такъв ден.
– Да. – Той неохотно пусна ръцете на Мийра и влезе с приятелите си.
– Имам пълно право да съм ядосана – подхвана Мийра и ръцете ѝ отново бяха стиснати от приятел.
– Имаш, така е, но не само на Конър. Трябва да ти призная, че когато изтичах навън, веднага разбрах какво е направил и изпитах облекчение. Съжалявам за това, но не мога да го оставя да поеме цялата вина.
Смаяна и ранена дълбоко, Мийра се вгледа сериозно в Брана.
– Мислиш ли, че след като с Бойл нямаме онова, което вие имате, не сме такива като вас, не можем да се бием заедно с вас?
– Нищо подобно не си мисля, както и Конър. Нито пък Айона, и предполагам, че тя ще признае същото на Бойл. – Брана въздъхна дълбоко и въздишката ѝ бе пълна с разкаяние. – Беше само за миг, Мийра, и показва слабост от наша страна, не от ваша. Вие се бихте с нас на слънцестоенето и не ми се иска и да си представям какво би станало без теб, без Бойл. Но само за един миг, в бързината си помислих само, че ще бъдете в безопасност. Това е моята слабост. Няма да се повтори.
– Още съм ядосана.
– Изобщо не те виня за това. Но влез вътре, ще пийнем вино и ще поговорим за всичко.
– Нямаше никаква слабост в четирима ви – каза Мийра, но тръгна навътре с Брана. – Силата ви беше ослепителна. А Конър, само той, преди да излезеш… Видях го на слънцестоенето, но тогава всичко беше като размазано от страх и светкавични действия, и жестока разправа едновременно. Никога не съм го виждала, какъвто беше в онзи миг, за който говориш. Сам-самичък, със сокола на рамото му, толкова изпълнен със сила… “сияещ”, предполагам, е точната дума, макар че ми се струва твърде мека и бледа. Мина ми през ума, че ако го докосна, ще ме изгори.
– Нашият Конър трудно се гневи, както знаеш. Когато обаче изпадне в ярост, е нещо страшно – макар да не е жесток.
Преди да затвори вратата, Брана огледа внимателно гората за последен път, после пътя и грейналата в пъстри цветя градина около къщата. После отиде с Мийра в кухнята, където виното беше отворено и въздухът ухаеше на гъстия сос, на който бе посветила значителна част от деня си.
– Яденето е почти готово – заяви тя и взе чашата вино, която Фин ѝ подаде. – Всички можете да помогнете за подреждането на масата.
– Ухае невероятно – отбеляза Айона.
– Защото е такова. Можем да обсъдим нещата, докато се храним. Конър, под кърпата на плота има пресен хляб.
Той го взе, сложи го на масата и се обърна към Мийра.
– Ще ми простиш ли?
– Още не съм стигнала дотам. Но се движа в тази посока.
– Доволен съм и на това.
Брана поднесе телешкото бургиньон върху дълго плато, в което артистично бе аранжирала крехкото месо с подправки и зеленчуците в тъмен сос, заобиколени от печени млади картофки, подправени със стръкчета розмарин.
– Истински пир – възхити се Айона. – Сигурно ти е отнело часове.
– Така е, затова никой няма право да се тъпче набързо. – Брана лично го сипа в красивите плитки купички, преди да седне. – Е, явно всички сме имали вълнения през последните ден-два. – Разтвори салфетката върху коленете си, преди да опита ястието. – Мийра, започни първа.
– Ами, предполагам, че всички знаете докъде бяхме стигнали до тази сутрин, но не сме имали възможност да поговорим за днешния ден. Бях на обиколка с четирима клиенти и дори минахме близо до Конър, който също беше с групичка клиенти. Заведох моите по дългия маршрут, който използваме, и дори ги оставих да препуснат за малко в галоп на няколко пъти, защото всички бяха опитни ездачи. Случи се, когато поехме по обратния път и минавахме през гората, където пътеката е тясна. Видях вълка сред дърветата, наблюдаваше ни, дебнеше. Но…