– Хвърлил ти е око – добави Фин, – понеже Отлично познава секса – макар и без истинското удоволствие и дълбочина. За него той е друг вид сила и изпитва достагъчно силно влечение към самия акт.
– Значи, последните два дни са били нещо като… любовен танц?
– Не е далеч от истината – обърна се Брана към Мийра.
Сърха пише как седмици наред се е опитвал да я съблазни, да я подкупи, заплашвал я е, опитвал се е да сломи духа ѝ. Искал е силата ѝ, в това няма съмнение, но е искал и тялото ѝ – и мисля, че е искал да му роди дете.
– Ще си прережа гърлото, преди да му позволя да ме изнасили.
– Не го казвай. – Кипящата във вените му ярост бликна с нова сила и Конър се нахвърли върху нея. – Никога повече не го казвай.
– Недей. – Айона заговори тихо, преди Мийра да отвърне подобаващо. – Конър е прав. Не го казвай на глас.
Ние ще те пазим. Един кръг сме и се пазим един друг. Ти ще се пазиш и сама, но трябва да знаеш, че ние също ти пазим гърба.
– Ще кажа и аз нещо. – Преди да продължи, Бойл си сипа още от ястието. – Вие четиримата не разбирате напълно какво ни е на нас с Мийра. Ние имаме само юмруците си, ума си, мечове, инстинкти и хитрост. Но това са обикновени оръжия. Не искам да сипвам сол в прясна рана, но щом само с мисъл можете да ни заключите и държите настрани, много бързо става ясно, че можем да използваме само напълно обикновени неща.
– Бойл, трябва да знаеш, че…
Фин възпря Айона с леко докосване по ръката.
– И аз имам какво да допълня по темата – като външен човек. На една крачка встрани – настоя той, когато Айона го изгледа тъжно. – Ние не сме тримата, но сме заедно с вас. Това също е деликатен баланс, може да се каже. Онова, което ние внасяме в кръга, е също толкова важно, колкото и другият край на везната. Тримата може да мислят по-различно на моменти, а някои от тримата да са на друго мнение, но нещата са такива, каквито са, и всички ние трябва да го помним и зачитаме.
– Храниш се на моята маса – тихо каза Брана. – С храна, която аз съм приготвила. Имаш уважението ми.
– Така е и съм ти благодарен. Но е време отново да отвориш вратата си, Брана, и да ми позволиш да работя с теб, без да се налага да разбивам вратата ти с лост. Става дума за Мийра и за всичко останало, което зависи от този баланс.
Пръстите на Брана стиснаха здраво столчето на винената чаша, после отново се отпуснаха.
– Прав си, съжалявам. И виждам, че е успял да разколебае доверието ни. Това е победа за него и незабавно трябва да престанем.
– Ние не можем да разберем какво е да не сме такива, каквито сме. Айона би могла, мисля – продължи Конър, понеже онова, което тя е и което има като сила, ѝ е било отказвано много дълго време. Но смятам, че вие – и ти също, Фин – не разбирате напълно, че за мен и Брана фактът, че сте с нас, значи много. Ние осъзнаваме, че Фин лесно може да замине за любимия си Париж с изисканите ресторанти, но не го прави. А вие, Мийра и Бойл, оставате с нас, въпреки че не притежавате магия. Вашите постъпки са много по-смели от нашата. Ние сме длъжни да следваме мътя си, но вие тримата имате избор. Никога няма да го забравим. Не си мислете, че някога бихме го забравили.
– Не търсим ничия благодарност – обади се Бойл.
– Е, все едно, получавате я, независимо дали искате, или не. Както и възхищението ни, дори и понякога да е имало моменти, а и сигурно ще има нови такива, в които не сме го показвали.
Брана стана, взе нова бутилка вино и доля чашите на всички.
– За бога, да не мислите, че часове наред съм прекарала в кухнята да готвя такова изискано ястие само за себе си? На мен ми стига и сандвич с бекон. Затова сега всички трябва да спрем да се самосъжаляваме и извиняваме един на друг и просто да живеем.
Мийра тържествено си сипа още от соса.
– Яденето е божествено, Брана.
– Това е самата истина и ако всички вие не искате да дъвчете сандвичи с бекон другия път, сега предлагам да оставим цялата тази разправия. И така, защо мислите, че Кеван скочи върху капака на пикапа на Конър?
– Може би рискувам да получа от сандвичите с бекон, макар да са много вкусни – обади се Фин, – но отговорът на този въпрос според мен засяга предишната тема донякъде.
– Отговаряй. – Брана махна с ръка. – Аз ще реша дали изобщо ще ядеш нещо другия път.
– Искал е да види какво ще стане. Беше напълно оформен.
– Така е – съгласи се Мийра. – Имаше мускули, кости, кръв.
– Но действа много бързо. Един скок без предупреждение – нито Конър го усети, нито аз, макар да не бяхме далеч. После скок обратно към леговището, в което се крие. Но дори и за толкова кратко време какво научи?
– Не схващам мисълта ти – обади се Бойл.