– Какво видя да прави Конър? Излезе навън, за да се изправи сам срещу него – съзнателно избра да е сам, след като заключи вътре теб и Мийра. Защити ви. И видя как Брана се втурва навън – въоръжена, но отново сама – да помага на брат си.
– А после дойдохте ти и Айона – допълни Мийра.
– Той беше изчезнал, докато аз се присъединя и направим кръга. Дали ни е наблюдавал? – Фин сви рамене. – Не мога да кажа със сигурност, но не усетих присъствието му.
– Нито пък аз – обади се Конър, когато Фин го погледна.
– Значи, е видял, че първоначалният инстинкт на Конър е да защити жената до него… О, не бъди толкова докачлива – сопна се Фин на Мийра, която понечи да протестира. – Жената, приятеля. Да отстрани заплахата и да ги защити. Брана най-напред застава до Конър, както и той би направил. Но тя също защитава другите, тъй като не понечи да освободи Мийра и Бойл, за да увеличи бройката.
– Аз също сбърках и вече се извиних на Мийра. Сега се извинявам и на теб, Бойл.
– Вече говорихме за това и всичко е минало и забравено.
– Той няма да го забрави. – Айона огледа всички подред, внезапно разбрала какво казва Фин. – И ще използва наученото, ще се опита да го използва, да го включи в плановете си.
– Значи, трябва да намерим начин да обърнем това, което си мисли, че е научил, в наша полза. – Доволна от идеята, Мийра се ухили на сътрапезниците си. – Как бихме могли да използваме мен за примамка на капана, който ще му устроим?
– Няма да те използваме. – Конър категорично пресече идеята в зародиш. – Вече опитахме веднъж, нали, с Айона и не се получи – за малко да я изгубим.
– Ако не успееш от първия път…
– Теглиш чертата и опитваш нещо друго – довърши Конър.
– Аз избирам. Спомни си колко хубаво го каза преди малко. Ще питам теб – обърна се тя към Фин. – Има ли някакъв начин да го примамим в капан с моя помощ?
– Не мога да кажа – и не защото не искам да се разправям с Конър или с Брана. А защото всички трябва да го обмислим внимателно и много сериозно. И аз като Конър не съм склонен да поемаме толкова голям риск, както стана с Айона на слънцестоенето.
– Няма да споря с теб.
– Ще помислим и накрая трябва всички да се съгласят.
Погледна Конър и получи кимване в отговор. – Ще поработим върху плана, ще използваме каквото знаем, ще допълним старите заклинания, понеже бяхме много близко до целта.
Погледна към Брана.
– Беше същото като отровата на Сърха. Но и тя не е била достатъчна да го унищожи. Не мога да открия какво пропускаме – и да, трябва да работим заедно. Ти си много добра в отварите и заклинанията. Имаме време до Самхейн.
– Защо Самхейн? – попита Конър.
– Началото на зимата, навечерието на новата година за пас – келтите. Мислех за това, докато приготвях вечерята, смятахме, че трябва да бъде в най-дългия ден – светлината побеждава мрака – но мисля, че сме сбъркали. Може би това е липсващото звено. Самхейн, защото ни е нужно още време, но понеже напада един от нас, не можем да си позволим да чакаме дълго.
– В нощта, когато границите изтъняват – замисли се Конър. – И когато е казано, че няма нужда от парола, за да минаваш между владенията. Това може да е наистина едно от нещата, които сме пропуснали. Той може да преминава съвсем лесно, както върви през тази стая. В онази нощ може би и ние ще можем да правим същото, без да се налага първо да се мъчим да определим къде и кога е отишъл.
– В нощта, когато мъртвите идват да търсят топлината на огъня на Самхейн – добави Фин – и утехата на своите кръвни роднини!
– Мъртвите ли… за духове ли говорим? – попита Мийра. – Не ни ли стигат магьосниците вече?
– Сърха – каза простичко Брана.
– О. Мислиш, че тя може да се появи и да ни даде силата си. Сърха и първите трима?
– Върху това ще помислим, ще поработим върху плана. Ако всички са съгласни.
– На мен ми харесва. – Бойл вдигна чаша към Брана.
– Значи, в нощта на Вси светии.
– Ако можем да го удържим дотогава и сме научили достатъчно – уточни Брана.
– Ще можем. Ще издържим – решително отсече Конър.
– Винаги съм харесвал Самхейн, и то не само заради лакомствата. Имах много поучителен разговор с моята прабаба в една нощ на Самхейн.
– И тя е била мъртва по това време, предполагам.
Той намигна на Мийра.
– О, беше си заминала години преди да се родя. Когато границите изтъняват, мога да виждам през тях много по-ясно, отколкото обикновено. И след като всички смятаме, че сега Кеван изпробва моите сили най-вече, значи, може аз да се окажа примамката в крайна сметка. И ти вече си се сетил за това – обърна се той към Фин.
– Мина ми през ума. Ще има да мислим още много, да обсъдим всичко и да поработим здраво. Мога да ти отделя колкото време пожелаеш, Брана. По всяко време.