Магията на сенките

– Добре съм. По-добре, отколкото преди да ме рани. Имаш нейната дарба на лечител или по-скоро тя има твоята.

– Ти защити брат ми. Ако не беше рискувала живота си, той щеше да е ранен или още по-лошо, защото Кеван жадува кръвта му, смъртта му.

– Мечът ти. – Тийгън го остави върху краката на Мийра.

– По него има кръв. Мислех, че ударът ми го е пропуснал.

– Улучи го точно.

– Магията на сенките – заяви Брана.

– Точно това е – съгласи се и Конър. – Докато аз съм тук, той може да се появи отново. Нося ви повече беди, отколкото полза, като оставам тук.

– Ще вземеш ли това, моля те? – Тийгън му подаде цвете с луковица. – И когато можеш, би ли го засадил върху гроба на майка ни? Тя обичаше синия зюмбюл.

– Да, разбира се, веднага щом мога. Трябва да вървя, да заведа Мийра обратно.

– Добре съм – обади се тя.

– Аз не съм. Пазете се и тримата. – Притисна Мийра здраво в прегръдките си, скри лице в косите ѝ.

Тя се събуди в леглото, седнала в скута на Конър, който я стискаше здраво и я люлееше като бебе.

– Сънувах странен сън.

– Не беше сън или поне не само. Шшшт, дай ми само още миг.

Устните му се притиснаха в косите ѝ, до челото, бузите много бавно и нежно.

– Дай да те погледна отстрани.

– Добре съм. Нищо ми няма – настоя тя, докато той я завърташе и прокарваше длани по тялото ѝ. – Дори имам чувството, че някой ми е дал да изпия вълшебен еликсир. Предполагам, че точно това е станало. Какво се случи? Как стана всичко?

– Иймън е сънувал мен, а аз – него. Той ме привлече към себе си, а аз – него. И вероятно Кеван е нагласил всичко.

Ръцете му се свиха на юмруци в косата ѝ, преди внимателно да ги отпусне отново.

– Искал е да ме използва, мен и моите сънища, за да нападне Иймън.

– Ти ме блъсна зад гърба си.

– А ти направи същото с Иймън. Направихме каквото беше нужно. – С въздишка той допря чело в нейното. – Мечът ти улучи хълбока му, а лапите му раздраха тялото ти отстрани, но той беше отчасти сянка, затова мечът проля кръвта му, но не го спря. Това е моята теория.

– Той се появи от нищото, Конър. Как да се борим с онова, което се появява изневиделица?

– Както го направихме. Светлината го отблъсна – магията на Иймън и моята, слети в едно, а после и на момичетата.

– Той викаше от болка – спомни си Мийра. – Звукът не беше като от животно, а от човек.

– Балансира между световете и формите. Мисля, че го хващаме, когато пристъпва от едната в другата, така мисля. Мече зазорява. Ще бъде доста неприятно, но мисля да събудя Брана. Ще те оставя да звъннеш на другите. Това е нещо, което трябва да споделим с всички, и то веднага.

Но първо обхвана лицето ѝ с длани, както го бе направил в съня.

– Не бъди толкова безразсъдно смела, защото това може да ме погуби.

– Той е само момче, Конър, което смело върви по пътя си. И изглежда като теб или ти като него. Формата на лицето – добави тя, – устата му, носът, дори Стойката му е същата.

– Така ли било?

– По-трудно е да го забележиш сам сигурно, но мисля, че е точно така. Ще се обадя на Айона, тя ще се погрижи да събуди Бойл, който на свой ред да звънне на Фин.

– Добре. – Той прокара пръсти в косата ѝ, дълга и къдрава, спусната свободно, защото бе разплел плитката ѝ предната вечер. – Който слезе долу първи, прави кафето.

– Дадено. – Понеже виждаше ясно тревогата в очите му, тя се наведе и го целуна. – Върви, на теб се пада по-тежката задача – да събудиш Брана, преди слънцето още да е изгряло.

– Приготви аптечката за всеки случай. – Конър се изтърколи от леглото и намъкна панталона си.

След като той излезе от стаята, Мийра се пресегна за телефона си и видя зюмбюла. С мисълта за Тийгън, която толкова приличаше на момичето, което сигурно е била някога Айона, тя стана и донесе чаша с вода от банята, в която да натопи цветето с луковицата му.

“За Сърха”, каза си тя наум, после звънна на Айона.

Слезе първа и съвестно се зае с кафето. Замисли се дали да не направи овесена каша – единствената храна, която можеше да приготви добре сутрин. А Конър почти винаги прегаряше яйцата, ако той отговаряше за закуската.

Дилемата ѝ бе решена, когато Брана се появи. Приятелката ѝ беше с памучно долнище на сини и зелени райета и тънка зелена блуза. Беше наметнала син пуловер отгоре, който съответно подхождаше по цвят на дебелите чорапи на краката ѝ.

С пусната свободно коса, която стигаше до кръста ѝ, Брана отиде направо при кафето.

– Не ми говори, не казвай и дума, преди да съм си изпила кафето. Сложи картофи да се варят и когато омекнат достатъчно, ги нарежи за пържене.