– Нямаше да се сетя за него. Ако исках водач, щях да взема Ройбиър. Беше много едро животно и величествено. С царствена осанка и златиста, а не кафява козина.
– Сини очи – добави Мийра.
– Права си. Такива бяха. Сини и ясни като на Иймън, като се замисля.
– Или на баща му – обади се Брана. – В книгата си Сърха пише, че синът ѝ е имал очите на баща си, неговата коса.
– Мислиш, че е бил Дайхи – замисли се Конър – или го с представлявал. Може да му е била дадена тази форма, за да бъде близо до децата си, да ги пази, доколкото може.
– Надявам се да е така – тихо каза Айона. – Бил е убит, докато е яздел към дома, за да ги защити.
– Еленът, който може би е бил духът на Дайхи, ни поведе към светлината, а светлината беше на Иймън. Три години са изминали от последната ни среща. Беше по-висок, а лицето му вече е с по-изсечени черти, както става, когато приключва детството. Красив момък е.
Той се ухили на Мийра.
– Казва го, защото му казах, че двамата много си приличат. С различна коса и тен, но веднага си личи роднинската връзка.
– Той помисли Мийра за Аня – една циганка – обясни Конър. – Била минала край къщата им преди време и му казала, че отново ще видят дома си.
– Интересно. Ти имаш циганска кръв във вените си – изтъкна Айона.
– Така е.
– А Фин нарече така кобилата, която избра за Аластар,
– Помислих си го, но се надявам, че това не значи, че приличам на кон.
– Кобила с несравнима красота и дух – изтъкна Фин. – Името си беше нейно – никога не съм и мислил за друго. Тя беше Аня в мига, в който я зърнах. Определено е интересно – всички тези връзки, преплитания.
– Въпросът е, че не усетих нищо, докато си говорехме пред вратата на къщичката. Нито пък той – отбеляза Конър замислено. – Разменихме си новини за семействата. Аз му казах за магията на сенките. И точно когато ни покани да влезем вътре, се случи всичко. В един миг не усещах нищо, а в следващия той беше там. Почувствах го само секунда преди вълкът да изскочи от въздуха. И той го почувства.
– Извърнахте се едновременно, като един човек – добави Мийра. – Всичко стана толкова бързо. Конър ме избута зад гърба си, но той не искаше мен, а момчето.
– Затова тя избута Иймън настрани, закри го с тялото си и размаха меч. Не беше минала и секунда, нямаше време да направя каквато и да е защита или блокада. Той скочи върху нея с пълна сила, впи лапите си в тялото ѝ, Кръвта и на двамата полетя във въздуха. Кучето нападна. Двамата с Иймън обединихме сили, а и момичетата изтичаха навън. Именно те направиха блокада, спряха ме да не се хвърля сляпо върху него и насочиха цялата си мощ към вълка, затова и аз добавих силата си към магията им, по-може нямаше какво друго да се направи в онези няколко секунди. Бяхме достатъчно силни, за да му причиним Полка, заедно с Кател, Ройбиър и Аластар, които го атакуваха редом с нас. Той запищя като момиче.
– Хей!
Конър се ухили на Айона.
– Без да обиждам никого. Притиснат между нас и Кател, копитата на Аластар и ноктите на Ройбиър, той изчезна, както се бе и появил. Замина си, избяга и остави след себе си вонята на ада. И Мийра, окървавена на земята. Всичко I рая по-малко от две минути, като се замисля спокойно, нямаше и две минути.
– Всички са много кратки, нали? Заслужава си да го обмислим – отбеляза Брана. – Може би силите му стигат само за толкова кратки проявления на това заклинание.
– Засега – добави Фин.
– Сега е всичко, с което разполагаме. Вмъкнал се е в съня на Конър, пропълзял в него, за да се добере до момчето – или до някоя от сестрите му, ако и те бяха излезли да те посрещнат, Конър. Не може да влезе в къщата, но докато си в съня и си напуснал защитата на дома… мога да го видя как става. Кеван не може да се докопа до тях в онова време и място, но може да се вмъкне в съня ти и да иде там.
– Където момчето би било уязвимо – допълни Фин, – в междинния свят на активното сънуване. Значи, Кеван дебне на границата му, чака в засада, докато си обърнеш гърба.
– Проклет страхливец – изруга Бойл.
– Каза, че Мийра е проляла кръвта му. Къде е мечът ти? Попита я Брана.
– У дома. Никога не съм го носила тук. Просто беше в ръката ми в съня.
– Аз ще ида да го донеса – предложи Фин. – Къде го държиш?
– На един рафт в гардероба в спалнята ми. Ще ти дам ключа от апартамента си. – Той само се усмихна и тя от ново се облегна на мястото си. – Който съвсем не ти е нужен, нали? Тази мисъл изобщо не ми беше минавала през ума. Всеки от четирима ви би могъл да си влезе, когато си поиска.
– Аз ще го донеса. Няма да се бавя.
– Оценявам уважението към силата, понеже Отлично знаеш, че не одобрявам лесния избор, след като работата може да се свърши с малко усилия и отделено време. Но…