– Брана въздъхна. – Вече преминахме границата, а и е глупаво да ходиш с колата до селото и обратно.
Фин просто кимна. Вдигна ръка и докато мигне, мечът на Мийра се озова в нея.
Мийра подскочи леко, после се засмя.
– Е, това беше велико, а толкова рядко ми се случва да видя някой от вас да прави нещо подобно, че понякога забравям, че можете.
– Фин е доста по-свободен в боравенето си с магията от Брана – изтъкна Бойл.
– Всички си имаме различни граници. – Фин завъртя меча. – Има кръв по него и е съвсем прясна.
– Не искам никаква кръв и мечове на масата си. – Брана стана и го взе от него. – Ще ми свърши работа. Имам малко останала и от слънцестоенето. Но както ти каза, тази е прясна, а и е взета от него, когато е бил ранен чрез магията на сенките.
– Аз ще дойда да поработя с теб веднага щом мога да се измъкна – каза Конър.
– И аз – обади се Айона. – Тази сутрин сме много натоварени, но мисля, че шефовете ми ще ми дадат малко свободно време следобед.
Бойл погали късата ѝ коса.
– Може да уредим нещо. Аз ще дойда заедно с Мийра, ако можем да бъдем полезни. Поне можем да донесем храна, ако не друго.
– И това не е никак малко. – Брана продължаваше да оглежда меча. – И бездруго няма достатъчно от изисканото френско ястие, за да се нахранят всички втори път от него.
– Значи, ние ще се погрижим, двамата с Мийра, а аз ще се върна отново веднага след като заключим конюшните в края на деня. Ще пратя Айона да дойде тук веднага щом мога.
– Аз ще мина да я взема – предложи Конър. – Мисля, че отново трябва да се движим само по двойки поне за известно време. Ще поразместя графика си и мога да се освободя към три, ако така е удобно за вас.
– Устройвани.
– Аз ще остана. – Думите на Фин бяха последвани от миг тишина. – Ако е удобно.
– Устройва ме. – Брана свали меча към земята. – Всички можете да се заемете с разтребването на кухнята ми. Ще ме намериш в ателието, когато си готов – каза тя на Фин и излезе.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мийра прекара по-голямата част от следващия си почивен ден, като помагаше на майка си в събирането на багажа ѝ за пътуването, което наричаха Дългото гостуване. Тъй като процесът налагаше да се вземат решения – какво да бъде взето, какво да бъде оставено, какво може да бъде подарено или просто изхвърлено на боклука – Мийра имаше зверско главоболие почти през целия ден.
Вземането на решения, както Мийра Отлично знаеше, докарваше Колийн Куин до паническо разстройство. Простичкото решение дали да вземе, или не любимите си три саксии с теменужки, направо я докара до сълзи.
– Ама, разбира се, че ще ги вземеш. – Мийра се мъчеше да запази равновесие върху тънката граница между добродушието и категоричния тон.
– Ако ги оставя, ти и Донал ще трябва да се грижите за тях, да ги поливате и подхранвате, а ако забравите…
– Обещавам, да не забравям. – Понеже щеше да ги занесе направо при Брана, която щеше да знае какво да прави с тях. – Но по-добре ги вземи.
– Морийн може да не ги иска в къщата си.
– Защо да не ги иска? – Мийра усети как леко залита и губи равновесие, но смело се усмихна, докато вземаше едната теменужка с мъхести листенца, която бе окичена с морави цветчета. – Прекрасни са!
– Ами все пак къщата си е нейна, нали?
– А ти си ѝ майка и това са твоите цветя.
Решението бе взето – за бога – и Мийра внимателно ги сложи в кашон, който бе помолила да ѝ дадат в магазина.
– О, но така…
– Ще пътуват на сигурно място. – “Седем по седем е… по дяволите… четиридесет и девет.”-А и нали сама казваш, че растенията са живи и реагират на музика и разговори, на любовта, с която ги отглеждаш? Сигурно ще им липсваш и ще залинеят, колкото и да съм внимателна с тях.
Доволна от себе си, Мийра запя “Отново на път”, докато пъхаше намачкана хартия около саксиите. Това поне предизвика лека усмивка от страна на Колийн.
– Имаш толкова хубав глас.
– Наследила съм го от майка си, нали?
– Баща ти също има хубав, силен глас.
– Хм – беше отговорът на Мийра, докато мислено повтаряше таблицата за умножение. – Така, сега е добре да вземеш и някои снимки, които ще искаш да сложиш в стаята си.
– О. – Колийн веднага сплете пръсти, както правеше винаги, когато не знаеше дали да тръгне наляво, или надясно. – Не съм сигурна, а и как бих могла да избера кои точно. Ами…
– Аз ще избера и това ще бъде приятна изненада за теб, когато си разопаковаш багажа. Знаеш ли, бих изпила чаша чай.
– О. Ами тогава ще ти направя.
– Чудесно. – Това щеше да ѝ осигури пет минутки спокойствие.