– Мъчно ми е, че не са по-близо и нямам време да ги поглезя.
– Това е твоят шанс.
– Ами ако Морийн е против глезенето?
– Тогава ще дойда в Голуей да ѝ сритам задника.
Колийн отново се усмихна, докато Мийра запарваше чая.
– Винаги си била мой защитник. Толкова си смела и решителна. Надявам се някой ден да имам внуци и от теб, за да ги глезя.
– Да, хубаво.
– Чувам, че с младия Конър О’Дуайър излизате заедно.
– Излизаме заедно с Конър, откакто се помня.
– Мийра.
Нямаше как да го избегне, каза си Мийра, докато поднасяше чашите на масата.
– Излизаме заедно, да.
– Много го харесвам, както знаеш. Той е чудесен човек, и с и толкова хубав. Има добро сърце и мил характер. Идва да ме види понякога, да види как съм и да попита дали нямам нужда да се свърши нещо дребно по къщата.
– Не знаех, но е напълно в негов стил.
– Много е обаятелен и макар да знам какви са днешните нрави, не мога да одобря… ами, секс преди брака.
“Мили боже и Света Дево, помоли се Мийра мислено, смилете се над мен и ми спестете разговора за секса.”
– Ясно.
– На същото мнение съм и за Донал и Шарън, но… Мъжете са си мъже в крайна сметка и искат такива неща със или без брачни клетви.
– Както и жените, мамо, а макар да ми е трудно, трябва да ти призная, че отдавна съм зряла жена.
– Въпреки това – упорито продължи Колийн – ти си моя дъщеря. И независимо какво казва църквата по тези въпроси, надявам се да си внимателна.
– Можеш да си спокойна в това отношение.
– Ще бъда спокойна, когато си щастливо омъжена и отглеждаш децата си в собствения си дом. Много харесвам Конър, както вече казах, но истината е, че той доста се заглежда по девойките. Затова бъди внимателна, Мийра.
Когато чу входната врата да се отваря, Мийра бе готова да произнесе благодарствена молитва.
– Ето го и Донал, готов да те отведе в Голуей – бодро обяви тя. – Ще донеса още една чаша чай и за него.
Мислеше да се прибере у дома и да зяпа в стената, докато престане да се чувства толкова изтощена и виновна, и като цяло в ужасно настроение. Но се оказа, че кара право към дома на Брана.
В мига, в който нахлу в ателието, разбра, че е направила грешка.
Брана и Фин стояха заедно до работния плот с ръце, разперени над сребърна купа. Каквато и да бе сместа вътре, пламтеше в оранжево, а нагоре се издигаше тънък стълб пушек.
Брана вдигна показалеца на свободната си ръка в знак да изчака.
– Твоята и неговата кръв, моята и на онези преди мен свързват живота със смъртта. Кръв и сълзи, пролени и събрани тук, нека се слеят в червена лава. Огън и дим ще кипнат и бълбукат, за да запечатат съдбата ти с тази отвара.
Сместа забълбука, на повърхността ѝ се образува пяна – отровно оранжева.
– По дяволите! – Брана отстъпи крачка назад и опря юмруци на кръста си. – Още не е както трябва. Трябва да стане червена, кървавочервена. Убийственочервена и много гъста. Пак пропускаме нещо.
– Определено не липсва моя кръв – обади се Фин. – Вече ми източи цял литър.
– Само няколко капки, не се дръж като дете. – Очевидно объркана, Брана зарови ръце в косата си, която бе вдигнала високо на тила. – Взех кръв от себе си, от Конър и Айона също, нали?
– Вие сте трима, а аз – един.
– Добавих от стъкленицата, която имаме от нощта на слънцестоенето, както и от останалата по меча.
– Можеш да вземеш и от мен, ако ти е нужно – предложи Мийра. – Иначе май само се пречкам тук.
– Не пречиш. Може би ни трябва различен поглед или свеж мозък тук. Но трябва да спрем за малко, за да мога да помисля – реши Брана. – Ще пийнем чай.
– Разстроена си – обърна се Фин към Мийра, докато Брана бършеше плота. – Днес си изпратила майка си в Голуей.
– Преди малко, да, при това с много хлипане и стискаме на зъби.
– Съжалявам. – Брана побърза да заобиколи плота и потърка рамото на Мийра. – Бях се заровила в собствените си тревоги и изобщо не помислих за твоите. Било ти е тежко.
– В някои отношения беше по-тежко, отколкото очаквах, а в други – по-леко. Но като цяло беше изтощително.
– Имам да свърша разни неща и мога да ви оставя да си приказвате двете.
– Не си тръгвай заради мен. А и тъкмо мога да поговоря с теб за наема.
– Няма за какво да се притесняваш. Както вече ти казах, мога да оставя къщата свободна, докато тя реши какво иска да прави. Вече почти десет години е нейна.
– Много си добър с нея, Фин. Наистина.
Брана не каза нищо, а само отиде да запари чая.
– Мисля, че няма да се върне повече – не и да живее тук – каза Мийра. – Смятам, че промяната ще повдигне духа ѝ. Внуците, най-вече те, понеже ще живее с някои от тях и ще бъде по-близо до другите. Освен това мъжът па Морийн, Шон, ще я накара да се почувства специална, защото винаги е имал слабост към нея. Истината е, че тя не е щастлива сама. Има нужда от някого – както за компания, така и за напътствия, а Морийн може да ѝ осигури и двете.