– Тогава престани да се чувстваш виновна – посъветва я Фин.
– Нужно ми е малко време. – Мийра притисна с пръсти очите си. – Тя толкова плака и каза неща, които не знаех, че мисли и таи в сърцето си. Благодарна ти е много, Фин, за къщата и за смешно ниския наем, който искаш за нея години наред – а аз изобщо не подозирах, че тя има представа за парите. Но тя е знаела и ти е благодарна, както и аз.
– Наистина няма защо, Мийра.
– За нея е важно, а и за мен. Ако наемът ѝ не беше толкова малък, не бих могла да си позволя да плащам и моя, и нейния наем, дори и с помощта на Донал, а тогава сигурно щяхме да се избием взаимно. Значи, си спасил живота ѝ, а мен – от затвора, затова си длъжен да приемеш благодарността ми.
– Приемам. – Фин отиде до нея, прегърна я здраво, щом тя заплака. – Хайде, стига, стига, скъпа.
– Просто тя почна да плаче отново, когато двамата с Донал качвахме багажа ѝ в пикапа, и после се вкопчи в мен, сякаш отивам на война. Което си е точно така, предполагам, но тя не знае. Кълна се, че изобщо не я е грижа какви са и какво могат трима от най-добрите ми приятели през всичките тези години, но е леко притеснена, задето с Конър правим секс без благословията на брака.
Макар да не можеше да сдържи усмивката си, Фин я потупа утешително по гърба.
– Явно си имала доста тежък ден.
– Който приключи с това, че изритах собствената си майка от дома ѝ.
– Нищо подобно. Помогна ѝ да скъса веригата, която я държеше прикована тук, докато би била много по-щастлива в къща, пълна с близки хора. Обзалагам се, че ще ти благодари още преди годината да е свършила. Хайде, стига, тъмна красавице, избърши очите си.
Отстъпи леко, потупа джобовете си и измъкна разноцветна кърпичка, с което я разсмя.
– Какво е това?
– Винаги има дъга след бурята. – После измъкна огромна и яркорозова маргаритка от косата ѝ. – И цветя след дъжда.
– Можеш да изкараш цяло състояние на партита за рожден ден.
– Ще го имам предвид.
– Аз съм пълна идиотка.
– Съвсем не. – Отново я прегърна здраво. – Само половин идиотка най-много.
Улови погледа на Брана над главата на Мийра. И усмивката, която му отправи, го прониза право в сърцето.
Изпи чая си, изяде цели три от лимоновите курабийки на Брана и макар да не разбираше нищо от заклинания и отвари, правеше всичко по силите си да помогне.
Стри на прах в хаванчето разни билки – градински чай, злолетица, розмарин за прогонване на злото. Измери точно колко тежи прахът на кристал черен флуорит, отряза няколко парчета медна тел и прецизно записа всички количества и мерки в дневника на Брана.
Докато Конър да пристигне заедно с Айона и Бойл, всички съставки, които Брана и Фин бяха избрали, бяха готови.
– Днес вече два пъти се провалихме с отварата – осведоми ги Брана, – затова се надяваме третият път да е на късмет. Освен това сега и Мийра ни помагаше, а това също носи добър късмет.
– Значи, вече си чирак на вещица? – Конър я прегърна за една бърза целувка.
– Едва ли, но мога да стривам на прах и да меря с теглилките.
– Изпрати ли майка си?
– Да, и избърсах потоците сълзи, е които поля обилно всичко. После дойдох тук и Фин избърса моите сълзи.
– Радвай се. – Този път целувката на Конър бе по челото. – Защото тя ще е щастлива.
– Вече съм по-склонна да го вярвам, след като Донал ми прати съобщение по телефона преди около час, за да ми каже, че семейството на Морийн я е посрещнало като кралица – с транспаранти и цветя, торта и дори шампанско. Малко се срамувам от себе си, задето дори не ми хрумна, че Морийн ще се постарае толкова, но ще ми мине още първия път, като ме ядоса за нещо. Донал казва, че е развълнувана като момиченце – мама, а не Морийн, така че камък ми падна от сърцето.
– Ще идем дотам и ще я изведем на вечеря, щом можем да се измъкнем оттук спокойно.
Добро сърце, бе казала майка ѝ. И благ характер.
– Поемаш голям риск, след като правиш секс с дъщеря ѝ без благословията на брака.
– Какво?
– Ще ти обясня после. Мисля, че Брана иска кръвта ти.
– Искам от всички – поправи я Брана. – Както взехме кръв от всички за заклинанието преди слънцестоенето.
– Тогава не го довършихме. – Бойл изгледа намръщено купата, в която Брана смесваше съставките. – Защо сега да е различно?