– О, по дяволите всичко.
В следващия миг Мийра усети, че е гола, както и той.
– Да, да, да. – Вплете пръсти в косата му, атакува устните ми, простена от удоволствие, когато той обхвана гърдите ѝ.
Никога не бе изпитвала такава дива страст, нито подобна разтърсваща и всепоглъщаща нужда. Може би нещо от вихрения дим, от пулсиращия огън и смайващото надигаме и сливане на силата и магията долу се бе стаило в нея.
Знаеше само, че трябва да го има, иначе щеше да полудее.
Той все още носеше вкуса на магията – онзи екзотичен аромат, толкова мощен, прелъстителен, с лек привкус на мрак. Усещаше как потръпва вътре в него, още не напълно укротена.
И искаше това, искаше него, всичко.
Ръцете му вече не бяха търпеливи, а алчни и груби, забързани. Тя искаше и това, жадуваше да бъде докосвана и обладана, сякаш животът му зависи от това.
Струваше ѝ се, че нейният зависи.
Завъртя я рязко, опря гърба ѝ на вратата. Само за миг успя да надникне в очите му – диви и свирепи – преди да проникне в нея.
Мислеше си, че ще полудее, ако не я обладае, но сега наистина полудя.
Хълбоците ѝ се движеха лудешки нагоре-надолу, предизвиквайки го да следва неукротимия ѝ устрем. Ноктите ѝ се впиваха в него – в гърба, раменете – зъбите ѝ го хапеха и драскаха. Лека болка, мигновена и пареща, която разпалваше дивото удоволствие и го пленяваше. Кръвта му пулсираше мощно във вените и всеки следващ тласък бе по-силен, по-бърз, по-дълбок в този неуморен, замайващ ритъм.
Тя извика и в този вик се сливаха шок и жажда. И отново, този път извика името му с лек оттенък на изненада. Когато я сграбчи за дупето и я повдигна, тя сключи здраво крака около кръста му.
Той целуваше замаяно шията ѝ, искаше да изпълни цялото си същество с нейния вкус, докато я изпълваше със страстта си, докато и последните тънки нишки на реалността се разкъсаха.
Разпадна се, можеше да се закълне, че сякаш самият въздух се разби на късчета като стъкло, когато тя се стегна около него и викът ѝ на върховен екстаз заглъхна в трепереща въздишка.
Безсилни, двамата се свлякоха на пода с преплетени потни ръце и крака.
– Господи. Мили боже. – Тя си поемаше въздух като давещ се човек, който току-що е изплувал на повърхността.
Той също дишаше трудно, но успя да изръмжи и после се откъсна от нея, за да се просне по гръб, със затворени очи, докато единствено гръдният му кош се движеше нагоре-надолу.
– Подът ли трепери?
– Не мисля. – Конър отвори очи и се загледа в тавана. – Може би. Не – реши все пак той. – Мисля, че сме ние и по-скоро може да се каже, че вибрираме. След всяко земетресение има вторични трусове, нали така.
Пресегна се сляпо да я погали и ръката му се озова върху гърдата ѝ. Чудесно място.
– Добре ли си?
– Не съм “добре”. Зашеметяващо добре съм и леко замаяна. Сякаш отново съм летяла. Как само изглеждаше ти сякаш грееш отвътре, а косата ти се развяваше от вихъра, предизвикан от теб, и цялата тази сила туптеше с ритъма па ритуални барабани. Не можах да се сдържа. Съжалявам, по просто изгубих контрол.
– Прощавам ти. Много лесно прощавам.
Тя въздъхна през смях, сложи ръка върху неговата.
– Виж ни сега, голи и изтощени на пода в стаята ти, която е разхвърляна до безобразие, както винаги.
Той извърна леко глава, огледа се. Не беше чак толкова зле, реши Конър. Вярно, имаше разпилени по пода обувки и ботуши, дрехи и книги. А и така и не разбираше какъв е смисълът да оправяш леглото си, след като в крайна сметка пак ще си легнеш в него – и това бе повод за сериозни кавги със сестра му.
За да ѝ достави удоволствие, Конър махна с ръка и всички обувки, ботуши, дрехи, книги и каквото още бе захвърлено на пода, се озоваха сбутани в ъгъла. После щеше да се разправя с тях, е, все някога.
Но засега просто махна отново с ръка и заваляха розови листенца. Тя се разсмя, напълни шепа и после ги посипа върху косата му.
– Ти си един глупав романтик, Конър.
– Няма нищо глупаво в романтиката. – Прегърна я и намести удобно главата ѝ върху рамото си. – Ето, така вече е много по-добре.
Нямаше как да го оспори, но все пак.
– Трябва да слезем долу. Ще се чудят какво толкова правим тук.
– О, обзалагам се, че прекрасно знаят какво правим. Затова ще останем още малко.
Само малко, реши тя.
” Ще ми трябват дрехите – където и да си ги пратил.
– Ще ти ги върна. Но не веднага. – И тя се остави на удоволствието от това да лежи, сгушена на рамото му. Докато въздухът наоколо ухаеше на розови листенца.