ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Септември преваляше към октомври и Брана привика Конър и Айона да ѝ помогнат в прибирането на реколтата от градината зад къщата. Нареди на Айона да обере едрите грахови шушулки, а на Конър да изкопае картофите, докато тя вадеше моркови и ряпа.
– Мирише толкова хубаво. – Айона се изправи да подуши въздуха. – Напролет, когато засаждахме, миришеше на свежест и ново начало и беше чудесно. А сега ухае на зрялост и готовност и това е различно и също толкова чудесно.
Конър изгледа ядно братовчедка си, докато копаеше с лопатата.
– Кажи го пак, когато те накара да миеш всичко това, да го вариш или бланшираш, или каквото там, по дяволите, се прави.
– Не се оплакваш, когато ядеш храната, която приготвям цяла зима от зеленчуците, които консервирам или замразявам. Даже…
Тя направи няколко крачки и откъсна едър зрял домат от корена, подуши го.
– Мисля да направя специалната супа със синьо сирене и домати довечера.
Понеже знаеше колко я обича, Брана само се усмихна на брат си, който я погледна сърдито.
– Това е хитър начин да ме накараш да работя повече.
– Падам си по хитрости.
Събирането на реколтата повдигаше настроението ѝ. През цялото лято береше и откъсваше каквото ѝ беше нужно, но основните хранителни припаси винаги прибираше в буркани за предстоящата зима и това я изпълваше с усещането за добре свършена работа.
А физическата работа само допълваше удоволствието според Брана.
– Айона, ти избери две хубави краставици. Ще ми трябват за разкрасителните кремове, които ще приготвя после.
– Не знам как успяваш да свършиш толкова много неща. Грижиш се за къщата, за градината, готвиш, приготвяш сама всичко, което продаваш в магазина – имаш свой бизнес. Кроиш планове да унищожиш злото.
– Може би с магия. – Наслаждавайки се на уханието им, на допира с тях, Брана добави още домати в кошницата си. – Но истината е, че обичам всичко, което правя, така че през повечето време не е просто работа.
– Кажи го на човека с лопатата – оплака се Конър, но никой не му обърна внимание.
– Ти самата вършиш много неща едновременно – обърна се към Айона тя. – Явно нямаш нищо против да прекарваш деня си в риене на оборски тор, пренасяне на бали сено и слама, езда в гората в компанията на бърборещи туристи, които сигурно задават едни и същи въпроси непрекъснато. В добавка към това учиш и се упражняваш в занаята, докато миналата зима едва можеше да запалиш свещ.
– И на мен всичко ми харесва. Имам дом и свое място, цел в живота. Имам семейство и мъж, който ме обича. – Айона вдигна лице към небето и вдиша дълбоко. – И магия. Имах само бегла представа за всичко, Нан беше единственият ми близък човек, преди да дойда тук.
Отиде при краставиците и избра две.
– И много искам да си засадя малка градинка. Ако се науча как да консервирам зеленчуците, поне ще имам усещането, че съм изпълнила своята част от задълженията, когато се окаже, че предимно Бойл готви.
– Близо до жилището на Бойл има достатъчно място за градинка. Там ли ще останете да живеете, след като се ожените?
– О, засега е добре. Повече от достатъчно е за двама ни, а и е близо до всичко и всички, които обичаме. Но… искаме да имаме деца и не мислим да отлагаме.
Брана намести сламената шапка, която носеше повече за да спази традицията, отколкото за предпазване от слънцето, което ту надничаше, ту се скриваше зад пухкавите бели облачета в този почти летен ден през есента.
– Значи, ще ви трябва къща, а не просто апартамент над гаража на Фин.
– Мислим по въпроса, но и двамата не искаме да се откажем от близостта си до всички вас и до конюшните, така че само си мечтаем. – Айона се наведе да продължи работата си и откъсна яркожълта тиква. – Първо трябва да планираме сватбата, а аз дори не съм си избрала рокля и не съм решила какви цветя предпочитам.
– Но сигурно имаш ясна представа и за двете.
– Имам нещо като мъглява представа за роклята, която искам. Мисля… Конър, предупреждавам те, че ще се отегчиш до смърт.
– Картофите вече свършиха тази работа. – Той събра няколко от разкопаната почва и ги пъхна в кофата.
– Както и да е, искам дълга бяла рокля, но по-скоро старомодна, отколкото някоя модерна и елегантна. Без шлейф или воал, по-скоро семпла, но въпреки това красива. Като нещо, което е било носено от баба ти – но малко осъвременено. Нан би ми дала нейната, но тя е в цвят слонова кост, а аз искам бяла, а и тя е по-висока… Ами просто не е точно това, което търся, колкото и да ми се иска да облека рокля, която е била в рода ни.
Откъсна един чери домат и го пъхна още топъл в устата си.