– Тя би те проснала на земята, ако знаеше.
– Известно ми е.
– И аз се тревожа за Бойл. А Кеван изобщо не му е обръщал внимание досега. Нормално е – добави Айона – да сме загрижени за хората, които обичаме и които нямат същия арсенал като нас. – Тя погледна към Брана. – И ти се тревожиш.
– Да, така е. Въпреки че знам, че няма какво още да направим, пак се притеснявам.
– Ако това ще ти помогне, мога да те уверя, че съм с нея почти през целия ден. А когато излиза на обиколка с група – след онзи ден, когато вълкът я дебнеше – винаги заплитам по едно заклинание в гривата на коня ѝ.
Конър се усмихна.
– Така ли?
– Тя ми позволява, а и Бойл не е против. Правя такива плитки на всички коне, колкото често успея. Така съм по-спокойна, когато се наложи да ги оставим сами нощем.
– Дадох ѝ един лосион онзи ден с молба да го използва всеки ден, да го тества като нов продукт за магазина. – Брана се усмихна. – Има магия в него.
– Онзи, който ухае на кайсии и мед? Страхотен е. – Целуна сестра си по бузите. – Благодаря ти и от магическа, и от романтична гледна точка. Би трябвало да се досетя, че вие двете ще ѝ осигурите допълнителна защита. Колкото до мен, Ройбиър никога не я изпуска от поглед, освен ако не е с мен.
– Добре, можеш да оставиш Мерлин да я наглежда за час-два – Фин няма да е против. А ти иди на разходка със сокола си. – Брана се подпря на рамото му и стана. – Прибери картофите в малкото мазе и изведи сокола си някъде. Сигурна съм, че и на двама ви ще се отрази добре.
– Ами варенето, бланширането и всичко останало?
– Свободен си.
– А супата?
Тя се засмя, леко го перна с ръка по косата.
– Ето какво ще направим. Кажи на Бойл, че ще ми трябва Мийра да е тук след… – Брана погледна блесналото слънце, пресметна времето. – Три часа ми стигат. Останалите от тайфата могат да дойдат към шест и половина. Ще хапнем от любимата ти, супа, салата с рукола, която Айона ще набере в градината после, малко ръжен хляб и сметанова торта.
– Торта ли? Какъв е поводът?
– Ще си направим кейли[3]. Колко отдавна не сме се събирали за музика и танци у дома!
Конър изтри оцапаните си ръце в панталона и скочи на крака.
– Явно ще трябва по-често да изпадам в мрачно настроение.
– Втори път няма да ти мине номерът. Върви да прибереш тези картофи, намери сокола си и се върни към шест и половина.
– Ще те послушам. Благодаря.
Тя се върна при лехата и набра още домати, след като трябваше да приготви супа за шестима. После погледна към Айона, когато Конър се бе отдалечил.
– Той още не го знае – обади се Айона. – Би ти казал, ако знаеше. На теб, ако не на друг. Затова съм сигурна, че не знае, че е влюбен в нея.
– Още не го знае, но постепенно върви натам. Разбира се, обичал я е през целия си живот, затова сега му е нужно малко време да осъзнае, че изпитва по-различна любов от онази, която си е представял досега.
Брана се загледа към къщата и се замисли за него, за Мийра.
– Тя е единствената, е която някога ще поиска да сподели живота си. Други са докосвали сърцето му, но само Мийра може да го разбие.
– Никога не би го направила.
– Обича го и винаги го е обичала. И той е единственият, е когото някога би поискала да сподели живота си. Но няма неговата вяра в любовта и силата ѝ. Ако може да повярва в себе си и в него, двамата ще бъдат щастливи заедно. Ако не успее, ще разбие сърцето му, както и своето.
– Аз вярвам в любовта и силата ѝ. Вярвам също, че когато се наложи да избира, Мийра ще я потърси и ще я прегърне здраво, и ще я пази като съкровище.
– Надявам се – повече отколкото за каквото и да е друго – да се окажеш права. – Брана въздъхна. – Междувременно двамата още не могат да проумеят защо никой друг досега не ги е карал да се чувстват толкова прекрасно.
Сърцето е непокорно и тайнствено. Хайде да влизаме и да се измием. Ще ти покажа как да подготвиш нещата за супата, после ще видим колко зеленчуци можем да сложим и буркани, преди Мийра да се появи.
Тя пристигна навреме и в лошо настроение.
Още с влизането си в кухнята опря юмруци на кръста и се намръщи на блесналите буркани с пъстроцветни зеленчуци в тях, които се охлаждаха на плота, докато супата къкреше кротко на котлона.
– Какво е това? Ако сте ме извикали тук да давам дежурство в кухнята, горчиво ще се разочаровате. Достатъчно работа съм свършила за днес.
– Почти сме готови – спокойно отвърна Брана.
– Ще си взема бира. – Мийра решително се отправи към хладилника, откъдето измъкна бутилка червена бира “Смитуик”.
– Всичко наред ли е в конюшнята?