Мийра изръмжа в отговор на Айона.
– Наред ли? О, да, как да не е наред, след като имаме летен ден през октомври, а всичко живо на петдесет мили околовръст е решило да поязди точно днес. Цял ден или съм на обиколка с група, или разтривам конете, или мъкна седла и сбруя напред-назад.
Размаха бирата във въздуха, преди да отвори бутилката.
– А Цезар реши, че трябва да ухапе Руфъс по задника, и то след като казах на дамата от Испания, която го яздеше, да остави достатъчно разстояние между конете. Така се озовах с истерична испанка насреща си, която едва разбирах какво казва, защото викаше на испански, а и половината приказки бяха ръкомахания, така че юздите хвърчаха на всички страни, което наведе Цезар на мисълта, че тя иска да препусне в галоп.
– О, боже. – Айона искаше да се покаже загрижена, но развали впечатлението, като едва преглътна смеха си.
– О, да, много ти е забавно.
– Само малко, защото знам, че всичко е свършило добре и че не би я качила върху Цезар, ако не можеше да язди.
– Въпреки истеричните викове дамата язди като истински конквистадор и подозирам, че от самото начало е искала да препусне в галоп. За късмет, аз бях с Аластар и лесно я настигнах. Беше се ухилила до уши, макар да се опита да се прикрие, когато докопах юздата на Цезар и го спрях. Заклевам ти се…
Сега тя изпъна показалец, а лицето ѝ бе разкривено от гняв.
– Кълна ти се, че конете се посмяха здраво на случката.
– Вдигна бутилката и отпи голяма глътка бира. – И след тази обиколка имах група от петима тийнейджъри. Пет момичета. Това изобщо не мога да ви го опиша, иначе аз ще изпадна в истерия. А ти? – Тя отново посочи ядно Айона с показалец. – Ти получаваш свободен ден да си играеш в градината, понеже спиш с шефа.
– Голяма развратница съм.
– Ами така си е. – Мийра пийна още бира. – И затова няма да върша никаква кухненска работа, нито пък градинска, а ако има заклинания или отвари за бъркане, ще ми трябва поне още една бира.
Брана погледна към бурканите, след което се чуха три леки изпуквания – сигурен знак, че капаците са запечатани.
– Това прозвуча добре. Няма никаква работа за вършене. Имаме почивен ден.
Сега Мийра отпи бавно и замислено.
– Да не би да се е омагьосала сама? – попита тя Айона.
– Или е пийнала повече от уискито?
– Нито едното, нито другото, но по-късно ще има и уиски. Ще си направим кейли.
– Кейли?
– Приключих с първия етап от прибирането на реколтата, както и с консервирането. Днес имахме летен ден през октомври. – Брана избърса ръцете си, внимателно остави кърпата да съхне. – Затова си приготви гласа за песни, Мийра, и си обуй обувките за танци. В настроение съм да празнуваме.
– Сигурна ли си, че не е някакво заклинание?
– Всички работихме здраво и се притеснявахме, планирахме и се подготвяхме. Време е да си починем за една вечер. Да се надяваме, че той ще чуе музиката ни и тя ще проглуши ушите му.
– Няма да споря с това. – Вече по-сериозно замислена, Мийра отпи бавно от бутилката. – Не ми се иска да развалям празничното ти настроение, което е толкова рядко, но трябва да ти кажа, че днес го видях на два пъти в сенките. Първо като човек, а след това – вълк. Просто наблюдаваше, нищо друго. Но определено ти лази по нервите.
– Прави го точно с тази цел, затова ще му покажем, че не може да ни спре да си живеем, както ни харесва. И като стана дума, искам да ви видя и двете на горния етаж.
– Днес си пълна с изненади и тайни – отсече Мийра. – Другите знаят ли, че ще има парти? – попита тя, когато тръгнаха по стълбите.
– Конър ще им каже.
Брана ги заведе в спалнята си, където, за разлика от стаята на Конър, всичко бе идеално подредено.
Нейната стая беше най-голямата и построена според плановете ѝ, когато двамата с Конър се бяха заели да разширят къщата. Беше боядисала стените в наситеното зелено на гората, а дограмата беше от много тъмно дърво, така че понякога си представяше, че спи насред гората. Бе подбрала внимателно картините и водена от фантазиите си, бе украсила стаята с русалки и феи, дракони и елфи.
Беше решила да се поглези с избора на легло и във високата му табла над главата, както и в долния край, бе гравиран келтският възел на триединството. Цяла планина от възглавнички се издигаше върху пухкавата бяла завивка. Дървена ракла, направена и лакирана от прадядо ѝ, стоеше в долния край на леглото и в нея бяха прибрани най-ценните оръдия на занаята ѝ.
Сега отиде и донесе дълга кука от килера, с помощта на която стигна до капака в тавана, зад който бе подвижната стълба към таванското помещение.
– Трябва да взема нещо. Няма да се бавя.
– Тук винаги е толкова спокойно. – Айона отиде до прозорците с изглед към полята и гората, както и зелените хълмове отвъд тях.