– Двамата са чудесен екип, Брана и Конър. Завиждам ѝ за банята с огромната вана и плота, който е цял декар. Разбира се, ако аз имах толкова голям плот в моята баня, щях да го затрупам с дреболии. А нейният…
Мийра отиде до вратата и надникна вътре.
– Има красива ваза с калии, цветни ароматни сапуни в купичка и три големи бели свещи върху разкошни сребърни свещници. Бих казала, че е магия, но тя просто е маниак на тема чистота и ред.
– Ще ми се и аз да бях поне малко като нея – обади се Айона, докато Брана тъкмо слизаше по стълбата, понесла голяма бяла кутия. – Дай да ти помогна.
– Държа я, не е тежка. – Тя остави бялата кутия върху снежнобялата покривка на леглото. – Като заговорихме днес за сватби и рокли, цветя и всичко останало, ми хрумна нещо.
Тя отвори кутията и разгъна пластовете мека хартия вътре, след което извади дълга бяла рокля.
Въздишката на Айона бе точно реакцията, на която бе разчитала.
– О, колко е красива. Самата прелест.
– Да, красива е. Моята прабаба я е носила в сватбения си ден и си помислих, че може да е подходяща за теб.
Айона разтвори широко очи и направи крачка назад.
– Не бих могла. Не мога, Брана, трябва да е за теб, за твоя сватбен ден. Тя е била твоя прабаба.
– И ти си нейна наел едничка, както и аз. На мен не би ми подхождала, макар да е чудесна. Не е в мой стил. А и тя беше дребничка като теб.
Брана наведе леко глава настрани и вдигна роклята пред Лиона.
– Моля те да я облечеш само за проба, направи го заради мен. Ако не ти стане, ако не е онова, което търсиш, няма проблем.
– Пробвай я, Айона. Личи си, че нямаш търпение.
– Добре, добре! О, колко е забавно. – Тя започна да се съблича и направо затанцува от вълнение. – Никога не съм предполагала, че днес ще пробвам сватбена рокля.
– Носиш бельо като за меден месец. – Мийра вдигна вежди при вида на дантеления сутиен в бледосиньо и бикините от комплекта.
– Запасих се с цял куп такива. Оказаха се отлична инвестиция. – Айона се разсмя, докато Брана ѝ помагаше да облече роклята.
– Ще я закопчаеш ли отзад, Мийра? – подкани я Брана, докато братовчедка ѝ внимателно пъхаше ръце в ръкавите от нежна дантела.
– Има поне хиляда копченца, толкова са малки и красиви, като перли.
– Казваше се Шавон О’Райън и се е омъжила за Кълм О’Дуайър. Била е леля на твоята баба, Айона, ако не греша. Дължината е добре, понеже сигурно ще си на токчета. – Брана нагласи леко пластовете тюл, обточен с дантела.
– Сякаш е направена за теб, така добре ти пасва. – Мийра продължаваше да закопчава гърба на роклята.
– О, толкова е хубава. – Айона се усмихваше на отражението си в голямото огледало на Брана и нежно докосваше с върховете на пръстите си дантеления корсаж и спускащата се на пластове пола.
– Готово! Това беше последното – обяви Мийра, след като закопча най-горното копче на тила на Айона. – Красива си като картинка, Айона.
– Да. Истина е.
– Полата е идеална според мен. – Брана кимна и заобиколи Айона, докато братовчедка ѝ се полюшваше наляво-надясно, за да раздвижи долната част на роклята. – Нежна романтична, само няколко детайла за стил, без да е прекалено натруфена. Но мисля, че бюстието има нужда от корекция. Прекалено е старомодно и твърде консервативно. Винтидж е добре, но да бъдеш покрита чак до брадичката не става.
– О, не бива да я променяме. Ти си я пазила толкова време.
– Онова, което може да бъде променено, може да бъде и върнато в предишния му вид. Обърни се насам. – Тя сама завъртя Айона и я накара да стои с гръб към огледалото. – Тези трябва да си заминат. – Брана прокара длани по ръкавите и те изчезнаха, след което погледна към Мийра,
– Вече е по-добре. Ами гърбът? Не мислиш ли…
Брана стисна устни, докато Мийра чертаеше ниско остро деколте на гърба, после кимна и сама очерта с пръст роклята, така че да се отвори на гърба чак до талията.
– Да, тя има хубав, стегнат гръб и трябва да го покаже. Сега бюстието.
Брана наведе глава на една страна, после на другата, докато обикаляше в кръг около Айона.
– Може би така…
Тя промени бюстието, така че да завършва в права линия точно над гърдите и с тънки презрамки на раменете.
Мийра скръсти ръце.
– Харесва ми!
– Ммм, не е съвсем добре. – Брана се замисли, представи си друго и опита с деколте с паднали рамене и съвсем малки къси ръкави. Отстъпи назад, за да огледа творението си заедно с Мийра.
И двете поклатиха глава.
– Мога ли само да…
– Не! – И двете отсякоха рязко, когато Айона се опита да надникне през рамо.
– Първото, което опита, беше далеч по-добро.