– Беше, но… – Брана затвори за миг очи и видението се оформи ясно. После ги отвори и бавно махна с ръце пред бюстието.
Това е! – Мийра докосна с ръка рамото на Брана. – Не го пипай повече. Остави я да погледне.
– Добре. Ако не ти харесва, трябва само да кажеш. Обърни се и погледни.
Изражението на лицето ѝ бе повече от красноречиво. Сега нямаше само доволна усмивка, а смаяно възклицание, след което лицето ѝ просто засия отвътре.
Снежнобяла дантела оформяше бюстие без презрамки с нежните извивки на сърцевидно деколте. От тънката талия обточеният с дантела тюл се спускаше в меките, романтични вълни на множеството пластове.
– Харесва ѝ – засмя се Мийра.
– Не, не, не. Обожавам я, нямам думи да изразя колко много я харесвам. О, Брана. – В очите ѝ блеснаха сълзи, когато срещна погледа на братовчедка си в огледалото.
– Гърбът беше моя идея – напомни ѝ Мийра и Айона се извърна да погледне през рамо.
– О! О, Мийра. Великолепен е. Истинска прелест. Това е най-красивата рокля на света.
Тя направи пирует, засмя се през сълзи.
– Аз съм булка.
– Почти. Нека си поиграем още малко.
– О, моля те. – За да го предпази, Айона кръстоса ръце пред бюстието. – Брана, харесва ми точно такава.
– Не с роклята, тя е просто идеална за теб. Каза, че не искаш воал, съгласна съм. Ами нещо такова?
Тя погали с пръст късата ѝ руса коса и върху главата на Айона грейна истинска пъстра дъга от мънички розови пъпки върху искряща тънка лента.
– Това подхожда на роклята, а и на теб, мисля… и нещичко за ушите ти. Баба ти Нан сигурно има нещо предвид, но засега… – И тя добави малки диамантени звездички.
– Добре се получи.
Рокля, каза си Брана, която да подхожда на грейналото слънце и на проблясващата луна. Подходяща за деня, изпълнен с любов и обещания, и за нощта на веселие.
– Нямам думи да ти благодаря за всичко. Не само за роклята – за това как изглежда, което е много повече от всичко, на което съм се надявала. Но и защото е била в семейството от поколения.
– Ти си моя – отвърна просто Брана, – както и Бойл. – Прегърна Мийра през кръста. – Наша си.
– Ние също сме един кръг, ние трите. – Мийра стисна ръката на Айона. – Важно е да запомним това и да го пазим. Над всичко останало. Ние също сме един кръг.
– А това е много повече от всичко, за което някога съм мечтала. В деня, в който ще се омъжа за Бойл, най-щастливия ми ден, вие двете ще бъдете до мен. Ще застанем ние трите, тримата и всичките шестима. Нищо не може да разруши това.
– Нищо и никога – потвърди Брана.
– Сега вече виждам защо сте решили да празнуваме. По дяволите истеричните испанки – заяви твърдо Мийра. – Искам да пея и танцувам.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
В кухнята ухаеше на вкусна храна и на торф от огъня. Светлината беше ярка и празничната атмосфера отблъскваше мрака, който напираше към прозорците. Кучето се бе излегнало пред огнището, сложило едрата си глава върху лапите, и наблюдаваше семейството си с развеселен поглед.
Звучеше музика с много гайди и струнни инструменти – носеше се от малкия айпод в кухнята, докато се занимаваха е последните приготовления за вечерята. Гласовете се смесваха и сливаха в песен и разговор, когато Конър реши да завърти Айона в един бърз танц.
– Още съм много непохватна!
– Изобщо не си – увери я той. – Само ти е нужна повече практика. – Завъртя я веднъж, после втори път, когато тя се засмя, и ловко я прехвърли на Бойл. – Покажи ѝ как става, човече. Готова е за теб.
– И ще ѝ счупя пръстите, когато я настъпя.
– Не си толкова зле, когато се стараеш.
Бойл само се усмихна и повдигна бирата си.
– Не съм изпил достатъчно халби за тази цел.
– И за това ще се погрижим. – Конър грабна Мийра за ръката, намигна ѝ, после направи няколко бързи и сложни стъпки с потропване и тракане с ботуши по излъскания дървен под.
А Мийра наведе леко глава – мълчалив знак, че приема предизвикателството. Повтори стъпките му. Само след миг двамата потропваха, подскачаха и се въртяха в пълен синхрон с музиката и с някаква много енергична хореография в главите им, мислеше си Айона.
Тя ги гледаше как стоят един срещу друг, лице в лице, с изпънати неподвижно тела, докато краката им сякаш летяха.
– Родени са за танцьори.
– Не знам за Куин – обади се Фин, – но О’Дуайър винаги са били музикален род. Сръчни ръце, крака, гласове. Най-хубавите празненства с песни и танци в околията винаги са били организирани от семейство О’Дуайър.
– Магьосници – усмихна се тя.
Погледът на Фин се плъзна към Брана и спря за миг върху нея.