– Във всяко отношение.
– Ами Бърк? Могат ли да танцуват?
– Така разправят. Аз лично се справям много по-добре с ръце около дамата. И понеже Бойл не прави нищо по въпроса, явно е мой дълг.
Изненада Айона, като я притегли към себе си, завъртя я бързо, после стъпките му намалиха темпото наполовина. След кратко непохватно пристъпване насам-натам, тя схвана стъпките и го следваше доста добре, притисната в прегръдките му.
– Бих казала, че и мъжете от рода Бърк си ги бива.
Когато той я завъртя на място, тя се издигна на няколко сантиметра във въздуха и го разсмя.
– Както и американската братовчедка. С нетърпение ще очаквам да танцувам с теб на сватбата ти. Може би ще се наложи да замествам младоженеца и тогава, докато той стои отстрани.
– Сега вече нямам избор, освен да стана или да бъда засенчен от Финбар Бърк.
Бойл грабна Айона от ръцете му и реши проблема с недотам пъргавите си крака, като я вдигна във въздуха и се завъртяха заедно.
А Брана се озова лице в лице с Фин.
Конър ги забеляза и стисна ръката на Мийра.
– Ще танцуваш ли с мен? – покани я Фин.
– Тъкмо щях да сервирам вечерята.
Той каза:
– Само един танц. – И улови ръката ѝ.
Двамата имаха собствен стил, помисли си Конър, много елегантно се носеха в ритъма на музиката, в синхрон, сякаш са били създадени да бъдат заедно.
Сърцето му тъгуваше за двамата, защото в стъпките им грееше любовта. Носеха се из кухнята, завъртаха се, плъзгаха се леко, отново се завъртаха и очите им бяха вперени един в друг, безгрижни и щастливи, каквито бяха някога.
Мийра застана неподвижна до него и облегна глава на рамото му.
За един миг, прекрасен миг, всичко в света бе както трябваше да бъде. Каквото беше някога и каквото можеше да бъде отново някой ден.
После Брана спря и макар да се усмихваше, щастливият момент бе отминал.
– Е, хайде, надявам се, че всички имат апетит.
Фин ѝ прошепна нещо на ирландски, но твърде нежно и тихо, за да чуе Конър. Усмивката ѝ помръкна и стана по-тъжна, когато се извърна на другата страна.
– Ще има още музика след вечерята, а с нея и много вино. – С отсечени движения Брана намали съвсем музиката. – Тази вечер няма да говорим за работа и за проблеми. Имаме пресни зеленчуци от градината, а нашата Айона сама направи супата.
Това изявление предизвика дълга и неловка тишина, която остана да тегне над масата, докато Айона не се разсмя весело.
– Стига! Не съм чак толкова лоша готвачка.
– Разбира се, че не си – обади се Бойл с вида на човек, когото го очаква тежка и неприятна задача. Отиде до печката, гребна с лъжица направо от тенджерата. Опита, повдигна вежди и опита отново. – Хубава е. Много е хубава даже.
– Не съм сигурен, че може да се вярва на влюбен мъж
– Замислено отбеляза Конър. – Но ще хапнем.
Хапнаха обилно от пресните зеленчуци от градината, докато си приказваха за весели неща, и дори не помисляха за мрака навън. Виното се лееше щедро.
– Как се чувства майка ти в Голуей? – обърна се Фин към Мийра.
– Не мога да твърдя още, че ще остане там, но вече сме по-близо до целта. Поговорих си със сестра ми, която е много изненадана, че всичко върви по мед и масло – поне засега. Майка ми се занимава с градината и я поддържа в идеален вид. И е завързала приятелски отношения с един от съседите, който също е запален градинар. Ако можеш да задържиш къщата свободна още малко…
– Колкото поискаш – прекъсна я Фин. – Намислил съм да направим малък ремонт там. Когато имаш време, Конър, можем да поговорим какво може да се промени в къщата.
– Винаги имам време за това. Липсва ми предизвикателството и удоволствието от работата, откакто приключихме с преустройството на къщата си. Наистина ли направи сама супата, Айона? Страхотна е. – С тези думи той бръкна с черпака в супника.
– Брана ме следеше зорко като Ройбиър и ми казваше какво да правя стъпка по стъпка.
– Надявам се, че помниш тези стъпки, защото ще искам да я правиш и у дома.
Зарадвана, Айона се усмихна на Бойл.
– Ще трябва да си посадим домати. Много добре се справям в градината. Можем да опитаме другата година
– Ще посадим зеленчуци в саксии на двора.
– Дотогава сигурно ще намерим малко земя и ще можеш да си направиш истинска градина.
– Напролет може да сте прекалено заети с планове за сватбата и медения месец, за да садите домати – обади се Мийра.
– А и тук имаме повече от достатъчно за всички – допълни Брана. – Още ли не сте намерили жилище, което да ви устройва повече от сегашното?
– Не, а и не бързаме особено – отвърна Бойл и погледна Айона.
– Не сме – потвърди и тя. – Харесва ни да сме близо до всички вас и до конюшните. Истината е, че и двамата искаме да останем наблизо, така че докато не попаднем на нещо, което да отговори на всичките ни изисквания, просто ще останем, където сме сега.