– Можеш да постигнеш всичко, ако си построиш собствена къща, знам го от опит. – Фин доля вино в чашите на всички.
– Ти направо ни проглуши ушите, докато строеше къщата си – отбеляза Бойл.
– Беше много забавно да участваме в строежа – спомни си Конър. – Макар че Фин е капризен като някоя придирчива лелка за всичко – от плочките в банята до механизмите на кухненските чекмеджета.
– Това го прави особено удовлетворяващо начинание, стига да не бързаш много. Има един парцел земя зад моя – продължи Фин, – където може да се построи къща, закътана в дърветата, ако някой би харесал подобна идея. Склонен съм да го продам на добри съседи.
– Сериозно ли говориш? – Лъжицата на Айона изтрака в чинията.
– Напълно съм сериозен за добрите съседи. Нямам желание да ми се натрапват неприятни хора, дори и с много място помежду ни.
– Къща в гората. – С блеснали очи Айона се обърна към Бойл. – Можем да бъдем отлични съседи. Невероятни и страхотни съседи.
– Когато купи онази земя, каза, че е защото не искаш разни хора да построят къщи близо до твоята.
– Хората са едно – обясни Фин на Бойл. – Приятели и роднини, както и бизнес партньори, са съвсем различно нещо. Можем да поразгледаме някой ден, ако проявявате интерес.
– Предполагам, че сега е прекалено късно – засмя се Айона. – Но пък аз си нямам и представа какво е нужно, за да проектираш или построиш къща.
– Имаш късмет, че разполагаш с братовчеди, които знаят – изтъкна Конър. – А и аз познавам няколко добри майстори наоколо, ако решите да тръгнете по този път. Което би било идеално за мен – добави той, – ако искате мнението ми. Мога да излизам на разходка със соколите в гората, както правя и сега, и ще имам удоволствието да се отбия на гости за една вкусна супа.
– Той мисли със стомаха си – отбеляза Мийра. – Но е прав. Мястото е чудесно за къща, а и е точно където искате да бъдете. Отлична идея, Фин.
– Отлична идея, но още не е казал цената.
Фин се усмихна на Бойл, вдигна чаша.
– Ще стигнем и дотам, след като годеницата ти огледа мястото.
– Винаги е бил хитър бизнесмен – обади се Брана. – Тя ще се влюби и ще плати каквато и да е цена. – Но го каза на шега, без лошо чувство. – Идеята наистина е чудесна. Нещо повече, така ми спестява терзанията, защото мястото зад нашата къща е за Конър. Но пък Айона също е от семейството и много се чудех какво да направя – макар че… разхождала съм се там безброй пъти и мястото никога не ми се е струвало подходящо за теб, Айона. Не можех да си представя как двамата с Бойл ще създадете дома си там, макар че щяхте да сте наблизо, а и мястото е хубаво, с чудесен изглед. Сега разбирам. Ще си имате къща в гората.
На свой ред Брана вдигна чаша.
– За ваше здраве и късмет.
След вечерята Брана донесе цигулката си и двете с Мийра запяха. Само весели и бързи мелодии. Конър донесе малък барабан от стаята си и допълни мелодията с ритъм.
Айона остана приятно изненадана, когато Бойл изчезна за малко и се върна с малък акордеон.
– Можеш ли да свириш? – зяпна тя инструмента с много копчета по него. – Не знаех, че свириш!
– Не мога, нито нота. Но Фин може.
– Не съм свирил от години, нито нота – възрази Фин.
– И чия е вината? – Бойл бутна инструмента в ръцете му.
– Посвири ни, Фин – подкани го Мийра. – да си направим истинска вечеринка с надсвирване и песни.
– Тогава никакви оплаквания, като объркам. – Погледна към Брана. Помисли само миг, после вдигна рамене, тропна с крак и подхвана лека и скоклива мелодия. Конър се засмя и затанцува с пръсти и палки по шарения барабан.
Фин улови ритъма и се присъедини.
Музиката се лееше свободно и спираше само колкото да обсъдят какво следва. Айона хукна за бележник и химикалка.
– Трябва да запиша имената на някои от тези песни! Искам да звучат и на сватбата ни. Толкова са весели и забавни. – Представи си себе си в идеалната булчинска рокля как танцува под тези весели звуци заедно с Бойл, заобиколена от приятели и роднини. Обърна се към него с грейнали очи. – Какъвто ще бъде и животът ни заедно.
Мийра възкликна престорено и проточи едно “ооооо”, докато Бойл целуваше страстно Айона.
В топлата и ярко осветена кухня имаше смях и песни, дръзко и откровено честване на живота, на бъдещето, на светлината.
Навън мракът се сгъстяваше, сенките плъзнаха и мъглата застла земята.
В гнева и завистта си той се помъчи да погълне и обвие къщата. Но внимателно поставените защитни заклинания го отблъскваха, така че можеше единствено да се чумери, беснее и крои коварни планове срещу сиянието вътре – да търси и най-малката пролука в кръга.