Мийра премина на вода, за да овлажни гърлото си, донесе чаша и на Брана. Определено се чувстваше изморена и малко пияна. Имаше нужда от въздух, не толкова от вода, помисли си тя. Хладен въздух, тъмен и влажен.
– След Самхейн – заяви Конър – ще си направим истинско кейли, ще поканим съседите и всички наоколо, както правеха някога мама и татко. Някъде около Коледа, какво ще кажеш, Брана?
– Ще сложим коледно дърво пред прозореца, лампички навсякъде. Ще има толкова храна, че масите ще се огъват под нея. Винаги съм имала слабост към коледните празници, така че напълно ме устройва.
Рядко се случваше Конър да се вмъкне в мислите ѝ, но сега го направи.
Наблизо е, обикаля наоколо, мъчи се да проникне. Усещаш ли го?
Брана кимна, но продължи да се усмихва.
Музиката го привлича, както медът – пчелата. Но не сме готови, още не сме готови да го атакуваме.
Имаме шанс да опитаме и не бива да го пропускаме.
Тогава кажи на другите по същия начин. Ще използваме този шанс и да се надяваме, че изненадата ще ни даде предимство.
Конър забеляза, както и Брана, че Фин вече е усетил напрежението, почувствал е как тъмните пръсти се пресягат да докопат светлината. Видя как Айона се сепна за малко, когато мислите му нахлуха в главата ѝ.
Ръката ѝ стисна тази на Бойл.
Той погледна към Мийра.
В мига, в който осъзна, че не е там, я усети, видя я как се пресяга да отвори входната врата.
Страхът го стисна за гърлото като с остри лапи, силно, до кръв. Той изкрещя името ѝ в мислите си и на глас и се втурна през стаята.
Полу-насън, сякаш се носеше по меки и неясни сенки, тя пристъпи навън. Ето от какво имаше нужда, за какво копнееше. За мрака, гъстия и тих мрак.
Още преди да си поеме дълбоко въздух, Конър я сграбчи през кръста и направо я хвърли обратно в къщата.
Всичко се разтърси – подът, земята, въздухът. Пред смаяния ѝ поглед тъмната мъгла навън се огъна навътре, сякаш нещо огромно и ужасно я натискаше с цялата си сила. Бойл затръшна здраво вратата и глухият рев – като на бурно море – остана навън.
– Какво се случи? Какво стана? – Мийра бутна с ръце Конър, който я бе затиснал с тялото си.
– Кеван. Стойте назад – рязко викна Брана и отново отвори вратата.
Навън беснееше буря, сенките се огъваха и преплитаха. Изпод тях се надигна остър писък и глух тътен, който бе резултат от хиляди пляскащи криле.
– Прилепи? – с погнуса изрече Брана. – Опитвай се, колкото си щеш – викна тя, стиснала юмруци до тялото си. – Покажи ни най-ужасния си лик и после опитай отново. Но това е моят дом и ти никога няма да прекрачиш прага му.
– Господи – прошепна Мийра, когато мъглата избледня достатъчно, за да се различат прилепите в нея. Като жива олюляваща се стена, с блеснали червени очи, размахали островърхи криле.
– Стой тук. – Конър надвика оглушителните писъци, после скочи и застана до сестра си. С него отидоха и Фин и Айона и заедно се изправиха пред вратата.
– Пред светлината ни ще тръпнеш и трепериш – подхвана Конър.
– Пламъкът ни ще те изгори и изпепели – продължи Айона.
– Тук се сливат силите на един и тримата – добави Фин.
– Това е волята ни сега и завинаги – довърши Брана.
Мийра, издърпана назад от Бойл, видя как прилепите пламват като факли. И се ядоса на себе си, че потръпва от погнуса от писъците им, от гледката на избухващите в пламъци и гърчещи се тела.
Пепелта се посипа като черен дъжд и беше пометена от ужасяващ вихър.
После всичко стихна.
– Не си желан тук – изрече тихо Брана, после решително затвори вратата.
– Ранена ли си? – След като опасността бе преминала, Конър се свлече на колене пред Мийра.
– Не, не съм. Господи, аз ли го пуснах вътре? Аз ли отворих кръга ни?
– Нищо не е влязло вътре. – Но Конър я вдигна на ръце и притисна устни до косата ѝ. – Нищо не си отворила, само една врата.
– Трябваше. Имах чувството, че не мога да дишам, и исках – копнеех – за мрака и тишината. – Разтърсена дълбоко, тя стисна юмруци и ги опря в слепоочията си. – Той отново ме използва, опита се да ме използва срещу всички.
– И се провали – кратко отсече Айона.
– Той те мисли за слаба. Погледни ме. – Фин приклекна и се наведе към нея. – Смята те за слаба, защото си жена и не си вещица. Но греши, защото в теб няма никаква слабост.
– И все пак ме използва.
– Искаше да излезеш навън, отвъд защитните заклинания и преградите. – Конър отметна косата ѝ от лицето. – Опита се да те подмами навън, далеч от нас. Не за да те използва, скъпа, а за да те нарани. Защото е разярен от онова, което правим тук. Музиката, светлината, радостта ни от живота. Би те наранил, стига да можеше, дори само заради това.