– Имаш време да хапнеш нещо. Не се притеснявай, няма достатъчно, за да обсъдим в дълбочина моите и твоите чувства. Но скоро ще дойде и това време. Обичам те до полуда, Мийра, и макар това да ме изненадва, съм щастлив от тази изненада.
Тя грабна дрехите си.
– Ти представяш в романтична светлина цялата история и я смесваш с магията и рисковете, кръвта и секса. Подозирам, че скоро ще се осъзнаеш, но засега съм готова да използвам банята и да тръгвам за работа.
Тя излезе решително от стаята.
Конър само се ухили, развеселен от прекрасния изглед към дупето ѝ, докато тя маршируваше към вратата на банята, която той делеше с Айона.
Вече се беше осъзнал, помисли си той – макар че му бе отнело доста време да стигне дотук. Можеше да я почака и тя да дойде на себе си.
Междувременно… Загледа се в изцелената си длан. Имаше да мисли върху доста неща.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Жените бяха вечна загадка за Конър, но техните тайнствени и странни реакции бяха неделима част от притегателната им сила.
Замисли се за жената, която обичаше. Смела и пряма повече от всеки друг във всяко отношение – освен в сърдечните дела. Тогава се превръщаше в уплашена птичка, хваната в капан, която бе готова да излети и през най-малката пролука.
Но сърцето ѝ бе силно и вярно, и смело.
Загадка.
Беше я изплашил, несъмнено, с обяснението си в любов. Обичаше я, за него истинската любов идваше веднъж и траеше вечно.
Въпреки това предпочиташе тя да лети свободно – засега – вместо да се блъска в клетката, затова реши да събуди Бойл.
Ако накараше Бойл да я придружи до конюшните – по-рано, отколкото се налагаше и на двамата – щеше да постигне две неща наведнъж. Тя щеше да е под закрилата на приятеля му и тримата щяха да си поговорят насаме.
Дъждът валеше обилно над дърветата и хълмовете, блъскаше в прозорците. Пусна кучето навън, излезе и той самият да обиколи къщата – както бяха направили и предната вечер – да провери дали все пак не са останали следи от магията на Кеван.
Цветята на сестра му грееха в пъстри и дръзки цветове в мрачния ден на фона на зелената трева в полето, което сякаш бе покрито с дебел зелен килим. Единственото, което усети в дъжда и въздуха, бе вятърът и силната светла магия за защита, която сам бе помогнал да издигнат около всичко, което им принадлежеше.
Когато спря за малко до навеса на Ройбиър, соколът го поздрави, като леко потърка глава в бузата на Конър. Това беше любов, просто и ясно.
– Ще я наглеждаш, нали? – Конър погали с кокалчетата на пръстите си гърдите на сокола. – Разбира се. Сега имаш малко време за себе си, иди на лов с Мерлин, в момента всички сме на сигурно място.
В отговор соколът разпери криле, политна. Направи един кръг високо горе, после се издигна над гората и потъна в нея.
Конър отново обиколи къщата и влезе през вратата на кухнята, като я задържа, за да влезе и Кател след него.
– Направи ли обиколката си? И аз. – Погали кучето по гърба, почеса го зад ушите. – Предполагам, че няма да искаш да се качиш и да събудиш Брана, за да ме отървеш от приготвянето на закуската, нали?
Кател го изгледа толкова иронично, колкото бе възможно за едно куче.
– И аз така си помислих, но бях длъжен да пробвам.
Приел съдбата си, Конър нахрани кучето, сипа му прясна вода в купичката. Запали огъня в кухнята, във всекидневната, после и в ателието, след което реши, че няма накъде да отлага повече, и се зае със закуската.
Сложи бекон в тигана, наряза хляб на филийки, направи бъркани яйца.
Тъкмо сипваше яйцата в тигана, когато се появиха Айона и Брана – братовчедка му беше облечена за работа, а сестра му – още по пижама и с онзи мрачен поглед, който подсказваше, че не си е изпила сутрешното кафе.
– Всички са на крака отрано. – Спазвайки неписаното правило, Айона остави Брана първа да си сипе кафе. – А Бойл и Мийра вече са излезли.
– Тя искаше да се преоблече и обеща на Бойл да му направи закуска за отплата, че я закара до къщи.
– Внимавай с яйцата, Конър, ще ги овъглиш – скара му се Брана, както правеше винаги, когато той се грижеше за закуската.
– Няма.
– Защо винаги използваш адски силен пламък, докато готвиш каквото и да е?
– Защото е по-бързо.
По дяволите, за малко да изгори яйцата, защото тя го бе разсеяла.
Изсипа ги в една голяма чиния с бекона, метна отгоре препечени филийки и сложи всичко в средата на масата.
– Ако се беше размърдала по-рано, можеше да си ги направиш, както ги обичаш. Сега ще ги ядеш, както съм ги направил, много моля.
– Изглеждат чудесно – ведро се обади Айона, докато приглаждаше е пръсти късата си коса, преди да седне на масата.