– И защо? Имаме още поне половин час преди началото на работния ден. – Айона стана да си налее втора чаша кафе. – Ако беше изчакала, двамата с Бойл можехме… О.
Тя разтвори широко очи. – да не сте се скарали?
– Не, не сме се карали. Тя просто хукна в другата посока, както очаквах, че ще стане, когато ѝ казах, че я обичам. Понеже говорим за Мийра, ще ѝ трябва малко време да свикне с мисълта.
– Значи, си го разбрал. – Айона затанцува на място, после прегърна Конър, застанала зад стола му. – Това е прекрасно.
– Нямаше какво толкова да разбирам… добре де, може би имаше – поправи се той. – А тя ще стигне до същия извод много по-бавно. Когато го направи, ще бъде много по-щастлива, както и аз. Но засега изпитвам известно удоволствие, докато я гледам как се мъчи да заобиколи истината.
– Внимавай, Конър – тихо се обади Брана. – Тя не го прави заради ината си или от твърдоглавие. Заради стари рани.
– Не може да изживее живота си, като отказва повика на сърцето си само защото проклетият ѝ баща няма такова.
– Внимавай – повтори Брана. – Каквото и да казва, каквото и да смята за истина, тя го обича. Още го обича и затова болката не си е отишла напълно.
Раздразнението го накара да изпъне гръб.
– Аз не съм баща ѝ и тя Отлично го знае.
– О, не, скъпи, тя се опасява, че тя самата е като баща си.
– Пълни глупости.
– Разбира се. – Брана стана, започна да разтребва масата. – Но това тегне на плещите ѝ. Колкото и да я обичам, а и тя мен, така и не успях напълно да я отърва от този товар. Това е твоя задача.
– И ще го направиш. – Айона също стана от мястото си да помогне на братовчедка си. – Защото любовта, когато не се отказваш от нея, побеждава всичко.
– Няма да се откажа.
Айона спря за миг и го целуна по темето.
– Знам. Яйцата бяха чудесни.
– Аз не бих стигнала чак дотам – каза Брана, – но ние ще измием съдовете, след като ти сготви… в известен смисъл.
– Добре, защото трябва да извикам Ройбиър и да отиваме на работа.
Взе якето си от закачалката и си сложи шапка, докато съдовете потракваха в кухнята.
– Обичам я – каза отново той, понеже думите звучаха толкова добре. – Обичам я безумно.
– О, Конър, голям глупак си, братле, винаги си я обичал.
Той излезе в дъжда, като си мислеше, че сестра му бе права. Както винаги.
Заради лошото си настроение, раздразнителност, както и склонността да се кара с другите, Мийра беше изпратена да работи върху купчината компост.
Противна задача в един противен ден, мислеше си тя, докато си слагаше най-старите ботуши за риене на тор, след което смени и якето си с едно от по-дебелите работни якета. Но пък и настроението ѝ беше доста гадно. А и нямаше как да отрече, че се беше спречкала с Бойл, след като първо се сопна на Мик, изръмжа на Айона и се мусеше през останалата част от сутринта. Затова нямаше защо да се сърди на Бойл, задето я прати да обръща тор.
Но въпреки това му се сърдеше.
Той беше пратил Айона с нейната група – смелчаци от равнините, които не се плашеха от проливния дъжд. Мик имаше урок на манежа, така че пороят не му пречеше ни най-малко. Нито пък на Пати, която почистваше сбруята, пито на Бойл, който се бе затворил в офиса си.
На нея се падаше честта да гази в проливния дъжд и да се заеме с благородната задача да обръща тора в купчината.
Уви шал около врата си, нахлупи шапка на главата и заджапа навън – помъкнала лопата и дълъг метален прът доста далеч зад конюшните, към така наречената Лайняна планина.
Една конюшня произвежда достатъчно материал за такава планина и този отпадъчен продукт – ако трябваше да използва засукани думички – трябваше да се отстранява. А по-мъдрите и екологично настроени хора правеха много повече. Те го използваха.
Тя одобряваше целия процес обикновено. В дните, когато не беше ядосана на целия свят. Или когато не валеше като из ведро, за бога.
Оборският тор, при правилно нагряване, за да достигне определена температура, се превръщаше в компост. А той обогатяваше почвата. Затова Фин и Бойл бяха направили това ограждение – достатъчно далеч, за да не достигат до тях миризмите – точно с тази цел.
Когато стигна до Лайняната планина, тя изруга гласно, защото разбра, че е оставила айпода си и слушалките в конюшнята. Даже нямаше да има музика, която да я разсейва.
Можеше само да мърмори под нос, докато махаше старите чували от фураж, с които бе покрита купчината, преди да използва лопатата, за да обръща тора.
За да се получи добър компост, трябваше да се загрее, за да убие топлината семената и паразитите и да превърне изпражненията в богата добавка за почвата. Беше вършила това безброй пъти, затова продължи механично, добавяйки изкуствен тор, за да се разпадне естественият. Обръщаше външните пластове навътре в купа, където беше топло, правеше втора купчина и добавяше вентилация, като забиваше металния прът дълбоко надолу.